— Опитвах се да убедя Сътън да идем да хапнем заедно начос — отвърна Гарет.
Мадлин направи отвратена физиономия.
— От начос се получава целулит. — Тя прегърна Ема през кръста. — Както и да е, тя не може да дойде, защото идва на пазар с мен. Случаят е спешен. Отчаяно се нуждая от всичко ново.
— Но… — Гарет скръсти мускулестите си ръце пред гърдите.
— Извинявай — каза Ема, хващайки с благодарност ръката на Мадлин.
— Уговорката за събота остава, нали? — извика Гарет зад гърба й. — Вечеря?
— Ами да! — извика в отговор Ема.
Двете с Мадлин свиха зад ъгъла и поеха по коридора, в който се намираха кабинетите по природни и точни науки. Всички врати бяха отворени и разкриваха квадратни лабораторни маси, шкафове, пълни с блестящи стъклени колби и грамадни плакати с периодичната таблица на елементите.
— Нали нямаш нищо против, че те откраднах от него? — попита Мадлин. — Приятелите преди всичко, нали?
— Абсолютно — съгласи се Ема. — И без това той направо ме задушава.
— Ами това е типично за него. — Мадлин я плесна по хълбока. — Ти гониш! — Тя хукна по коридора, а Ема побягна след нея. Двете изтичаха под дъжда и прекосиха паркинга, стигайки до колата на Мадлин, стара хонда акура със залепен на задното стъкло стикер с танцуваща балерина, на който пишеше „МАФИЯТА ОТ ЛЕБЕДОВОТО ЕЗЕРО“. — Скачай вътре! — извика Мадлин, метна се в колата и затръшна вратата зад себе си. Ема се разкиска и я последва.
Дъждът се изливаше върху предното стъкло и покрива.
— Пфу! — Мадлин хвърли украсената си кожена чанта на задната седалка и пъхна ключа в запалителя на двигателя. — „Ла Енкантада“?
— Естествено — отвърна Ема.
Мадлин запали двигателя и се изнесе от паркинга без да се оглежда за приближаващи се коли. По радиото пуснаха песен на Кейти Пери. Тя го усили и започна да припява. Ема зяпна от изненада.
— Какво? — попита рязко Мадлин.
— Просто имаш невероятен глас — избъбри Ема. След това, за в случай, че думите й не бяха прозвучали съвсем в стила на Сътън, тя добави: — Пей, кучко!
Мадлин прибра боядисаната си в черно коса зад ушите и запя следващия куплет. Когато стигнаха някъде по средата на Кембъл авеню, телефонът й изпиука. Тя го извади от джоба си и погледна дисплея, хвърляйки по едно око към пътя. Лицето й се изкриви.
— Наред ли е всичко? — попита Ема.
Мадлин погледна право напред, сякаш светофарите, на които бяха спрели, представляваха невероятен интерес.
— Още глупости за Теър. Няма значение. — Тя хвърли телефона си на задната седалка. Той се удари силно в облегалката.
— Искаш ли да поговориш за това? — попита Ема.
Мадлин ахна изненадано.
— С теб?
— Защо не? Нали за това са добрите приятели?
Сигурно беше така. Само че аз имах усещането, че с моите приятелки не бяхме много по споделянето.
Светофарът светна зелено и Мадлин даде газ. Очите й изглеждаха като стъклени, сякаш всеки момент щеше да заплаче.
— Просто ченгетата казаха на родителите ми, че спират да го търсят — рече тя с монотонен глас. — Вече официално се смята за беглец. Повече нищо не могат да направят.
— Много съжалявам — рече Ема. Тя беше преровила Фейсбук за информация защо братът на Мадлин е избягал, но той почти не се споменаваше. Намери страница, посветена на изчезването му, в която бяха описани подробно дрехите, които е обличал за последно (няколко номера по-голяма памучна риза и камуфлажни къси панталони), къде е бил видян за последно (през юни на туристическата пътека близо до планината Санта Рита) и разкази за това, че е имало търсене, при което не е намерено нищо, нито липсваща обувка, нито празна бутилка вода, абсолютно никаква следа от Теър. Беше посочен номер, от онези, които започваха с 800, на който можеха да се обадят всички, които имаха някаква информация. Сътън не беше приятел на Теър във Фейсбук, затова Ема не можа да разгледа личната му страница и да открие нещо повече. Беше забелязала, че Лоръл е общувала доста с него — имаше доста споделени снимки на тях двамата, връзки към Ю Тюб на стените им и коментари относно скорошни рокконцерти в Университета на Аризона. Но страницата на Лоръл не й разкри кой знае колко. Всъщност тя дори не беше коментирала изчезването на Теър — единствената й публикация в онзи ден беше: