Кристофър Райх
Игра на милиарди
ПРОЛОГ
Заседателната зала на Федералния резерв на САЩ
Екълс Билдинг
Вашингтон
Неделя, 28 юли, 22:50 часа
Тримата мъже седяха начело на конферентната маса като побелели лъвове над плячката си.
— Ако дори половината от това проклето нещо е вярна, то тогава сме загазили сериозно — прошепна единият.
— А ако всичко е самата истина?
— В такъв случай сме тотално…
Вратата се отвори и в залата влезе агент на тайните служби.
— Извинете, сър — каза той. — Готови сме. Куполовидният полилей, който висеше над дългата маса, изпълваше огромното помещение със слаба, погребална светлина.
— Дайте ни един момент — отвърна министърът на финансите Мартин Гелман. — Няма да се бавим много. — Мъжът изчака агентът на тайните служби да излезе, след което почука с пръст по досието. — Колко души от ваша страна знаят за това?
— Само асистентът ми — отвърна Едуард Астър, изпълнителният директор на Нюйоркската фондова борса.
— Никой друг?
Астър поклати глава, без да отмества поглед от министъра на финансите и от мъжа, седнал до него — Чарлз Хюз, председател на Федералния резерв. Двамата бяха едни от най-влиятелните личности в икономиката на Съединените американски щати.
— Имах подозрения, когато получих доклада — каза Астър.
— Кой ни осигури тази информация? — попита председателят на Федералния резерв.
— Фирмата, която го подготви. Те насочиха вниманието ми още от самото начало.
Мартин Гелман избута очилата по-високо върху носа си и огледа заглавната страница на досието.
— Никога не съм ги чувал. Какво, по дяволите, трябва да означава това име?
— Просветление — отговори Астър. — Очевидно думата е на санскритски.
— Чудесно — отвърна Чарлз Хюз, който на седемдесетгодишна възраст беше най-младият от присъстващите. — Ще позволим на група индийски мистици да казват на Съединените щати как да плават в лодка без гребла.
— Вярвам, че са американци — каза Астър. — Поне колкото самите нас.
— Кои са или какво точно представляват тези хора? — поиска да научи Гелман.
— Призраци[1]. Гадатели. Учени. Наречете ги както ви харесва.
— От частния сектор? — попита председателят Хюз.
— Ако са малко по-частни, направо ще станат невидими — отвърна Астър. Имаше още, но предпочете да не го споменава.
— Ако се разчуе…
— Затова сме само ние тримата в единадесет часа в тази неделна вечер — успокои ги изпълнителният директор на фондовата борса.
В помещението ехтеше тишина. Астър се взираше в държавния печат на САЩ, който се намираше високо на стената, и си мислеше за решенията, които се вземаха точно на тази маса; някои бяха приемани, за да се спаси страната от финансова катастрофа, а други именно за насочването й към тази катастрофа.
Сега се задаваше поредната.
Мартин Гелман извади мобилен телефон от сакото си.
— Трябва да се обадя на президента.
Астър сложи ръката си върху неговата.
— Не и от твоя телефон.
— Защо, по дяволите, Ед?!
— Не разбра ли какво пише в доклада? — Изпълнителният директор на фондовата борса отпусна хватката си. — Предлагам да го уведомим лично.
Този път Хюз се възпротиви:
— По това време на нощта?
— Сигурен съм, че президентът ще ни прости нахалството. Председателят на Федералния резерв кимна несигурно.
— Всичко това ми се струва невъзможно.
— Точно обратното — контрира Астър с увереност, достатъчна и за двама им. — Ако питаш мен, на практика сами си го търсехме. От десет години знаем или подозираме за това. Всичките доклади от ФБР, ЦРУ, дори от британците, ни казваха да сме внимателни в споделянето. През цялото това време не направихме нищо. В този ред на мисли можехме да изпратим покана с гравирани букви и да постелим килимче за добре дошли на предната си врата.
Хюз поклати глава.
— Как сме позволили да се случи?
— Алчност. Наивност. Вината е на всички ни. Председателят на Федералния резерв стовари юмрука си на масата.
— Бесен съм.
— Аз също, Чарли, но все още имаме време. — Астър отвори доклада на заключението. — „…и макар да няма съмнение за мащаба на проникване в критични национални системи, агресорът не може да използва ПИ, за да задейства цялостен дефолт[2] на основната си цел, докато не разполага с програмния код…[3]".
2
Дефолт (във финансите) — неизпълнение на договор за заем, неплащане своевременно на лихви и/или главница по дългови задължения. — Б. пр.
3
Програмен код (известен още като сорс код, изходен код) — сбор от инструкции (заедно с коментари), написан на разбираем за човека език за програ миране, обикновено като текст. Позволява модификация на програмата, разглеждане на начина, по който работи, откриване на грешки и др.