Той ми показва някаква реклама на играта.
— Започнали са кръг на живо в Остин. Обзалагам се, че ще изглеждаш страхотно с, каубойска шапка и шпори. Чувстваш ли се дръзка тази вечер, малка Вий?
— Не се каня да изливам повече вода върху главата си, ако за това намекваш.
Надявам се, че не е това, защото много харесвам този брокатен жакет и копринен минижуп. Жалко, че се наложи да обуя ниски обувки заради ангажиментите си зад сцената; с ботуши щях да изглеждам много по-добре. Все пак съм завършила тоалета си с тениска на „Истинска кръв“, а значката от кампанията на Джими Картър, която открих на една разпродажба на лични вещи, добавя идеален еклектичен щрих. Не че момчетата оценяват добре подбраното облекло. Или пък Джими К.
След като Матю и всички останали са гримирани и костюмирани, аз обикалям актьорите и екипа, повечето от които ме потупват по ръката или вдигат ръка за поздрав, задето съм изпълнила две предизвикателства. Веселото им настроение ми напомня да се насладя на славата на последната вечер, в която всеки миг трепти между горчиво-сладка носталгия и приповдигнато чувство за успех. Може би със Сидни ще успеем да се сдобрим преди купона. Особено ако се извиня.
Трета вечер поред представлението минава безупречно. Явно дългите месеци на репетиции са си стрували, въпреки че скоро всички тези усилия няма да значат нищо повече от спомени, запечатани с видеоклипове.
По време на третото действие аз стоя отстрани на сцената, вдишвам уханието на старо дърво и внимавам да не се докосвам до прашната плюшена завеса. Надничам от края й и виждам познати лица в публиката. Лив и Юли отново са дошли. Далече вдясно ми се струва, че забелязвам профила на мама. Да, татко седи до нея и се оглежда наоколо, като че ли очаква да падна от някой балкон.
Произнасям беззвучно познатите реплики заедно с актьорите — за последен път, освен на някой купон, когато театралните маниаци решат да се изперчат. Накрая, час и трийсет и две минути след вдигането на завесите, Матю и Сид се прегръщат в любовно единение, което публиката е чакала цели три действия. Той обхваща лицето й с ръце и тя грациозно извива гръб. Устните им потрепват и бавно се докосват. Една жена на първия ред въздиша. Всички го правим, докато поглъщаме жадно емоцията от целувката.
Хиляда и едно, хиляда и две, хиляда и три, хиляда и четири, хиляда и пет… Какво става, по дяволите? Безкрайните секунди минават, но те се прегръщат все по-силно и далеч по-чувствено, отколкото изисква сценарият; много по-дълго от предишните целувки. В гърдите ми избухва малко пламъче. Сидни позволява Матю да притисне ръце прекалено плътно към тялото й — обзалагам се, че са останали синини.
Плъзгам пръст нагоре-надолу по оръфаното въже на завесата, като се изкушавам да го дръпна и всичко да приключи. Този театър е толкова разнебитен, че всички ще го приемат за нещо случайно. Разбира се, момиче като мен никога не би направило нещо подобно.
Най-после Сидни и Матю се пускат, без да откъсват очи един от друг, и подхващат дуета си, с който завършва пиесата. Актьорите минават покрай мен и заемат местата си на сцената. Гърдите на Сидни се повдигат на високите тонове, докато остава само ехо от мелодията, последвано от гръмки аплодисменти. Аз прехапвам устни и спускам завесата.
Докато актьорите се покланят, излизам навън на пожарната стълба. Поне не вали, което в Сиатъл през пролетта е истинско чудо.
Не така си представях последната вечер в театъра. След всичката тази организация по костюмите, безкрайни часове на гримиране, цели следобеди, в които репетирах заедно със Сидни, докато накрая научих ролята й не по-зле от нея, и трите десерта, които приготвих за купона? Аз съм тази, която заслужава да се целува с Матю.
Отпускам се на стъпалото, което пари като лед през копринената ми пола, включвам телефона си и променям статуса си в „ТоваСъмАз“ от „обещаващ“ на „отворена за идеи“. И добавям: КАРМАТА НЕ ВАЖИ ЗА МЕН.
Сега би трябвало просто да си тръгна. Да забравя за глупавия купон и първата си вечер на свобода. Тъй наречената ми най-добра приятелка не можа да понесе някой да й отнеме от светлините на прожекторите. Не че моите предизвикателства са засенчили нейното сияние. Никой друг не е получил два букета цветя. Дали са били от Матю? И тя ли изпитва същите чувства към него? Имам предвид прегръдката. Театърът е едно, реалният живот — друго. Завива ми се свят. Дали не са тайна двойка? Трудно мога да повярвам, че приятелката, която в пети клас навехна китката си, за да ме защити от онзи хулиган, който ме дразнеше заради истинското ми име, ще ме измами така. Но пък тази целувка…