Отдалечавам се от момчето, докато приятелите му го дразнят. Добре, че не решава да ме последва и да се опита да се докаже като мъж.
Толкова съм се фокусирала върху тях, че не забелязвам как се озовавам на пътя надве момичета — едното светлокожо, с флуоресцентни дрехи, а другото тъмнокожо, с металически дрехи. И двете изглеждат на моята възраст, само дето очите им са по-уморени от тези на майка ми. Оскъдните им потничета разкриват тресяща се плът, изложена на ледения нощен въздух, от което ме побиват съчувствени тръпки.
Флуоресцентната се озъбва и златният й зъб проблясва срещу мен.
— Какво правиш тук?
— Просто се разхождам.
Увивам се в якето си, за да покрия това, което би трябва да минава за съблазнително деколте, но сега ми се струва, че само аз така съм си мислила,
Металическото момиче ме посочва с пръст. Ноктите й са дълги поне два сантиметра, с тъмен лак.
— Гледай да е само това.
Двете с приятелката й се приближават. Мъча се да не си представям какво може да направи с тези нокти, но ми е трудно да се отърся от образа на дива котка, разкъсваща плячката си. Това предизвикателство е гадно. Повече и от предишното. Но не съм сама; Иън го чака същото. В този момент ми хрумва идея.
Внушавам си, че не трябва да отстъпвам назад, точно както те учат да правиш в Йелоустоун, ако край лагера ти души мечка. Когато момичетата вече са на един замах разстояние от мен, казвам:
— Един музикант се очаква да дойде тук след концерта си тази вечер. Случайно да сте го виждали?
Опитвам се да се усмихна като приятелка на приятелка.
Светлокожата облизва устни.
— Музикант?
Подскачам на балеринките си като възторжена фенка.
— Да. Казва се Иън… Джагър. Баща му е от „Ролинг Стоунс“? Старата рок банда? Е, синът му се е метнал на него. Яко, нали? Както и да е, бандата на Иън свири тази вечер в Сиатъл. Мернах на фен страницата му, че после ще си търси компания. Споменаваше за някакъв бар тук. Чували ли сте за „Флаш“?
Нали така се казваше онзи клуб, в който всеки уикенд арестуват по някого? След тази реч трябва да си поема няколко глътки въздух, за да не хипервентилирам.
— Защо му е да ходи на такова смотано място? — намръщва се момичето.
Оглеждам се разтревожено и забелязвам Иън на шест-седем метра от нас.
— О, боже! — възкликвам аз и се втурвам към него, а момичетата подтичват след мен.
Хващам го за ръката.
— Иън Джагър! Обожавам, обожавам песните ти!
Не е нужно да се преструвам на задъхана.
Иън скрива изненадата си с широка усмивка.
— Благодаря, сладурче.
Момичетата, смърдящи на парфюм и цигари, ме избутват настрани. Как очакват да привлекат клиенти с тази миризма?
— Здрасти, Иън — казва по-тъмната. — Аз съм Тифани. Наистина ли си известен?
Той свива рамене и се подсмихва като истинска рокзвезда.
Другото момиче обявява, че се казва Амброзия.
— Естествено, че е известен. Виждала съм го в списанията.
Получава се по-добре, отколкото съм очаквала. Дали Иън си дава сметка каква огромна услуга му правя? И колко много ми е задължен?
Той се усмихва пак в стил „е, какво да се прави“, а на бузите му се появяват убийствените трапчинки.
— Тук сме само за една вечер. Да имате идея къде мога да се позабавлявам?
— О, ние можем да те позабавляваме, сладурче — отвръща Тифани.
Иън ми подава телефона си.
— Ей, принцесо, можеш ли да ме снимаш с тези прекрасни дами? Агентът ми иска да види какво правя из различните градове.
Насочвам камерата към тях.
— Разбира се, но аз мога да те позабавлявам по-добре от тях, при това безплатно.
Тифани свива юмруци и прави крачка към мен.
— Кой е споменавал за пари, кучко?
Бинго.
— Извинявай, предположих…
Амброзия слага ръце на кръста и застрашително казва:
— Недей много да предполагаш, курво.
Иън застава между мен и момичетата.
— Ей, зарежете я. Значи и двете искате да се забавлявате с мен? Без ангажименти?
— Разбира се — потвърждава Тифани. — Ще пуснеш ли снимките ни на сайта си?
Той се усмихва към мен.
— Снимките ви ще обиколят цялата мрежа. Обещавам ви. Затова дадох камерата на тази пикла.
Те ме изглеждат победоносно и питат Иън къде е отседнал и дали могат да си поръчат рум сървис.
В този момент към нас се приближава внушителен здравеняк с Федора на главата. Федора? Този майтапи ли се?
Пъхнал е ръце дълбоко в джобовете на шлифера и му липсва само яка от леопардова кожа, за да завърши цялостния му облик.
— Тиф, Ам, този притеснява ли ви нещо?
Момичетата си счупват краката да тичат към него.