Странно обаче че нямам съобщения нито от нея, нито от Томи, дори в стил: „Какви, по дяволите, ги вършиш?“
Решавам да направя тест и набирам номера на Томи. Веднага чувам пресипналия му глас:
— Добре ли си? Защо не ми се обади по-рано?
Мамка му. Трябваше само да му пусна съобщение.
— Организаторите бяха блокирали телефона ми заради играта. Ти с първия човек, на когото звъня. Никога няма да познаеш какъв бонус изкарах.
Той издишва и ухото ми гръмва от пращенето.
— Дано да е голям след всичко, което ти причиниха. Сериозно, знаеш ли колко хора застрелват в тази част на града? А ако те арестуват, ще имаш криминално досие.
Дъждът навън се усилва, съпроводен от гръмотевици. Хълбокът, на който паднах пред залата за боулинг, пак ме заболява.
— Не съм направила нищо лошо. Всичко беше на шега. — Ти си търсеше клиенти за плътски услуги, пазареше се и оказа съпротива при арест. Желая ти късмет, ако се наложи да доказваш, че е било само шега.
Засмивам се.
— Поздравления — получаваш диплома по „Закон и ред“. Дразнещата болка в хълбока обаче ми напомня, че въпреки всичко той е прав.
— Добре де, спечели разни неща и се позабавлява. Вече ще се откажеш, нали?
Светкавицата облива за секунда всичко наоколо в синьо. — Да, а и все едно, вече става късно.
— Добре. Радвам се, че ще се прибереш вкъщи, преди да е станало по-опасно. Нямам доверие на този Иън.
Този Иън обаче гали пръстите ми като малка арфа. Косъмчетата по ръцете ми настръхват от удоволствие. Ласката му ми действа като магична акупресура, която успокоява болката в крака ми.
А, да, още говоря по телефона.
— Иън беше страхотен. Ще се видим утре сутрин, за да съберем декорите, нали? Благодаря ти, че ми помогна за предишните предизвикателства. Длъжница съм ти. Чао, Томи, ти си номер едно.
Иън се намръщва.
— Мислех, че аз съм номер едно. Вече ми изневеряваш?
Ммм. Нима мисли, че вече имаме връзка, в която изобщо може да се споменава думата „изневяра“? Той хапе устната си така, че ми се приисква и аз да я захапя. Ако си играе с мен, си го бива. Но защо му е да го прави? Нали сме на една страна?
Телефонът ми зазвънява с рок песен, позната от един полицейски сериал. Тази вечер няма отърване от „Ролинг Стоунс“. Странното е, че телефонът на Иън мълчи.
Прочитам следващото съобщение и лицето ми се свива.
— Какво има? — пита той с разширени очи.
Опитвам се да проумея прочетеното.
— Това предизвикателство е… хм, различно.
— В какъв смисъл?
Топлината в колата изчезва. Ако му кажа, значи да разкрия някои неща за себе си. Как постоянно вися зад кулисите и слугувам на Сидни. А щом ме види в истинската ми светлина, приказката ще свърши.
Преглъщам.
— Свързано е с истинския ми живот.
Пръстите му продължават да свирят на арфа по моите и да пълзят нагоре по ръката ми. Сладка музика.
— За разлика от този… фалшивия?
— Не фалшив, но сюрреалистичен.
Погледът му не трепва.
— Предизвикателствата са игра, но всичко между тях не е. Поне за мен.
— За мен също. Имам предвид, че този път засяга хора, които не са непознати. И по някаква причина изобщо не споменават за теб.
Той свива рамене.
— Сигурен съм, че ще измислят нещо за мен. Какво искат да направиш?
Гледам напред през прозореца.
— Да отида в залата, в която тази вечер се игра училищната пиеса. Аз отговарях за грима и костюмите. Да се тръсна на купона и да се скарам с една приятелка за нещо, а после да изкритикувам играта й.
Последното звучи просто глупаво и жестоко. Това, което не мога да схвана обаче е, как от ИГРА НА НЕРВИ са разбрали, че съм ядосана на Сидни. Кой им е казал? Лив и Юли? Може би са си мислили, че ми помагат?
Той плъзва ръка надолу по моята.
— Не звучи толкова зле в сравнение с тази вечер. Тези проститутки можеха да ти издерат очите. Приятелката ти сигурно не би го направила.
Замислям се за миг.
— Не. Тя си пада повече по драмите, отколкото по насилието. — Въздишам дълбоко. — Но въпреки това изглежда по-трудно. Едно е да се държиш кретенски с непознати, съвсем друго — с приятели.
На теория всъщност би трябвало да е по-лесно, но аз не виждам нищо лесно в това предизвикателство.
Ръката му е гладка и топла.
— Разбирам.
Наистина ли? Трудно ми е да си го представя смутен или с вързан език пред приятелите му. Въпреки че определено изглеждаше притеснен, когато онзи сводник го покани да се поразходят. Но кой на негово място не би се притеснил?
— Ще ми кажеш ли за какво трябва да се скарате?
Пак въздишам.
— За едно момче. Но това е стара история.