— Значи реши да се включиш — казва едно рижо момче, което седи срещу мен. Има свръхразвити бицепси и червендалести бузи като на човек, приемащ стероиди. Едната от масивните му ръце е увита около момиче с дълбок тен, твърде подчертани извивки и стотина подрънкващи гривни, което потрива голото си краче по пищяла му. Под стъклената масичка тайни не остават.
На канапето до тяхното седят други две момичета — едно бяло и едно с азиатски черти, и двете с поне по пет пиърсинга. Бялото момиче е онова, което открадна всичките лакове за нокти в предварителното предизвикателство. Сгушила се е в азиатката, явно за да покаже, че и те са „заедно“. С тези кубинки обаче не могат да се галят с крачета. От нашата страна на масичката седи тъмнокожо момче с много къса коса, очила с тънки рамки и скръстени ръце. Някак е успял да се балансира по средата на канапето си и да не подскача. Сладък е, също като Томи, с чисти черти и леко задръстено излъчване, но е сам, без приятел или приятелка.
Иън се навежда напред, като се държи за равновесие за възглавницата.
— Как мислите, дали ще изпратят и Наблюдатели тук?
Момчето с очилата премигва.
— Наблюдателите са тук.
То посочва камерата, монтирана в ъгъла на тавана.
Разглеждам наоколо. В ъглите на стаята са кацнали четири камери като ястреби. Горният един метър от стените между тях е зает от черни екрани. Отдолу стените са покрити с плътни сиви тапети с червени геометрични мотиви. Единствената стена, която се отличава от другите, е тази с вратата, която има същите мотиви, но е по-скоро лъскава, отколкото мат, сякаш е боядисана. Изглежда скъпо и грозно.
Иън протяга ръка към момчето с очилата.
— Аз съм Иън.
То я стисва.
— Самюъл.
Никой друг не прави опит да се представи. Може би предизвикателството е да се чувстваме неловко. Аз въртя ръце.
Бялото момиче с тежките обувки и пиърсингите, състоящи се най-вече от безопасни игли и болтове, се изхилва, все едно лае, и размахва пръсти пред лицето си.
— Изплаши ли се, Велма?
Поглеждам я намръщено. Но ако най-лошото през следващите три часа е да понасям обиди в стил Скуби-ду, ще се справя.
Иън кимва към рижото момче и приятелката му с гривните.
— Какво беше най-якото ви предизвикателство тази вечер?
Момичето се изкисква.
— Определено това с магазина за порно. Трябваше да си избираме разни стоки и да разправяме на всички какво мислим за тях.
Тя повдига закачливо вежди към гаджето си.
Иън се смее заедно с нея. Аз се усмихвам. Вчера подобно предизвикателство би ми прозвучало невъзможно. Сега си мисля, че лесно им се е разминало.
Азиатката с розовия гребен на главата бърчи чело.
— По дяволите, що не се падна на нас.
Приятелката й я разтрива по рамото.
— Можем да отидем утре, сладурче.
Опитвам се да се наместя на канапето, като не помръдвам, но и най-лекото движение води до разтрисане. Ако това е ВИП салонът, колко ли са изтърбушени седалките за простосмъртни в дискотеката долу?
Иън оглежда масата.
— Някои от вас познаваха ли се преди кръговете на живо?
Момичето с гривните се усмихва на момчето до себе си.
— Не. Тази вечер кърти. ИГРА НА НЕРВИ отвява всички сайтове за запознанства.
Колко ли проучвания е направила? Трябва да призная, че и при нас с Иън се получи добре. Разполагали са само с информацията от формулярите за кандидатстване и каквото са видели на страницата ми в „ТоваСъмАз“. Дали са се свързали с Лив и Юли? Щом всичко това приключи, ще разпитам приятелите си, за да разбера кой какво е казал.
Иън се обръща към Самюъл.
— Ами ти? Дадоха ли ти партньор?
Той вдига рамене.
— Да. Но тя се оказа алергична към лимоново желе.
Преди някой да е успял да полюбопитства за подробности, телефонът му иззвънява с нормална мелодия. Той прочита съобщението и става да затвори вратата. Чува се силно щракване и коремът ми се свива.
— Защо го направи? — пита момичето с гривните.
Самюъл се усмихва.
— Защото ми предложиха бонус от петдесет долара.
Рижият трясва с ръка по масата и стъклената плоскост
се залюлява. Иън я задържа, за да не ни удари в коленете. Защо мебелите тук не могат да стоят неподвижно?
Рижият се обръща с разперени ръце към една от камерите:
— Абе, момчета, аз щях да я затвора за трийсет.
Очаквам едва ли не камерата да кимне. Вместо това осветлението намалява. Споглеждаме се въпросително. Един по един вадим телефоните си, за да видим кой ще спечели следващите петдесет долара. Моят екран е празен.