Иън ме хваща за ръка и в гърдите ми се надига още по-топло усещане.
— Ще се справим — прошепва той.
Стисвам пръстите му. Няма смисъл да се преструваме, че сме само приятели.
Иън се опитва да завърже разговор със Самюъл за видеоигри. Аз нямам какво да кажа, но се старая да поддържам незастрашителна, замаяна от бирата усмивка на лицето си. Не че бих представлявала особена заплаха, дори да ми пораснат зъби на вампир.
Пускат техно музика и другите двойки започват да танцуват, като поклащат бутилките си. Всички пият втора бира — броя ги.
Музиката преминава в звуковия сигнал, показващ, че екраните се включват. Появява се надписът ВИЖ КОИ ГЛЕДА! и две много сладки момчета, седнали едно до друго на червен кадифен диван.
Едното от тях махва с ръка.
— Привет от Хюстън, играчи! ИГРА НА НЕРВИ дава по сто долара на всеки, ако всички танцувате.
Двамата стават и започват да подскачат и размахват юмруци във въздуха заедно с цяла тълпа зад гърба им.
Нямам нищо против да танцувам. Даже много обичам. Но от факта, че ми плащат, за да го правя, раменете ми се вдървяват. Отнасят се към нас като към дресирани маймунки, готови да скочат за всеки размахан под носа ни банан. Да, вярно, че това е замисълът на играта, но все пак.
Музиката при нас е същата като в Хюстън и доколкото забелязвам, на още няколко сбирки на Наблюдатели, защото на всички екрани се виждат различни хора, танцуващи като в един голям клуб. Иън поклаща рамене и хълбоци толкова плавно, колкото е по силите на хетеросексуално момче. Дори Самюъл размята ръце напред-назад. Всички гледат към мен. Мики казва нещо на Джен, сключила вежди насреща ми. Иън се усмихва и ме хваща за свободната ми ръка, за да ме завърти. За миг се поколебавам. Искам ли да бъда момичето, което на инат отказва лесни пари? Пък и какво ми струва един танц? Особено в името на социалните отношения. Започвам да се движа в синхрон с Иън, изненадана от енергията, която се пробужда в гръбнака ми.
Оставям се музиката да ме обгърне и се смея на Наблюдателите, които май махат точно на мен от екраните. Звукът се усилва и аз танцувам все по-свободно, без да се интересувам от камерите. Да не би в бирата да е имало наркотик? Оставям празната си бутилка до стената и продължавам да се движа. Всички се мятат насам-натам и се смеят, когато се сблъскат. Дори намръщената физиономия на Мики изчезва. Някъде след третото парче музиката забавя и аз се отпускам върху гърдите на Иън. Светлините притъмняват, образите на екраните избледняват и се размазват. В стаята се възцарява интимна атмосфера. Прекрасно. Ако всички предизвикателства са такива, ще се справя. Междувременно се сгушвам в Иън.
Разбира се, организаторите не могат да оставят нещата така. Музиката прекъсва и вниманието ни е привлечено от познатите сигнали. Едва когато спирам да танцувам, усещам колко съм се разгорещила. Вдигам косата си от врата и Иън духва върху влажната ми кожа, от което цялата настръхвам.
Горе се появяват Гай и Гейл.
— Е — усмихва се широко тя, — някои зрители се оплакват, че движенията на Самюъл не могат да се нарекат точно танц, но понеже това не беше от задължителните предизвикателства, няма да има последствия.
Засмива се и продължава:
— Време е за последното забавление за разчупване на леда! На стената зад масата има четири врати, всяка от които води към самостоятелно сепаре. Отидете в тях в каквато комбинация пожелаете, за да играете на „Седем минути в рая“. Сигурна съм, че няма нужда да разясняваме правилата. — Тя намига. — Отборът или играчът, който направи най-забавно шоу за публиката, ще спечели петстотин долара. Следващият печели сто. Всички останали просто ще се насладят на няколко минути в рая. Приятно изкарване!
— Отиваме ли? — пита Иън.
Шегува се, нали? Колкото и да е забавно с него, няма да се държа като проститутка. Все пак Наблюдателите ни видяха как танцуваме, нали?
Разтърсвам косата си, за да се разхладя.
— Да си го запазим за после.
Той взима ръката ми и я целува.
— Добре.
Музиката се завръща с техно. Много романтично. Тай и Даниела започват, още преди да са влезли в стаята си. Изобщо не искам да гледам къде си пъха ръцете той.
Любопитна съм обаче как изглеждат самостоятелните сепарета, затова отивам в другия край на стаята и почуквам по една от спиралите. Отваря се врата, зад която се вижда достатъчно голямо помещение за малко легло и миниатюрно нощно шкафче. Е, като изключим всичко, събрано в единственото чекмедже на шкафчето. Отгоре свети мъждива лампа, разположена до огледало на тавана. Отмествам се, за да може и Иън да надникне. Той се засмива и казва, че може поне да подремнем. Ха! Като че ли бих могла да си легна до него и да заспя.