Тя въздъхва отчаяно.
— Полицията? За някаква си игра? Всички знаят, че това е хореография.
Мой ред е да се отчая.
— Ти вярваш ли в това?
Поглеждам към Томи. Той би трябвало да знае по-добре.
Бузите му са пламнали.
— В кръга в Колорадо ги накараха да скочат с парашути и всичките се отвориха. Изкуствено ти насаждат страх.
— Повярвай, изкуствено насаденият страх изглежда също толкова истински, колкото органичния. Измамиха всички ни.
Той ме заобикаля и се приближава към Иън.
— Е, и партньорът ти не помогна особено. Той е една интернет курва. Намерих няколко отвратителни сайта със снимки, за които съм убеден, че са негови. Изчакай само да ги пусна в софтуер за разпознаване. — Той вади телефона си и се обръща към мен. — Ето, ще ти покажа.
Посягам към телефона.
— Мислех, че нямаш обхват. Обади се веднага на 911!
Мики и Тай скачат от местата си. Томи притиска телефона към гърдите си, а очите му изскачат.
— Нямам. Свалих клипа по-рано.
Той цъква на файла и вдига екрана пред лицето ми.
Вратът на Иън е целият почервенял.
— Това са глупости!
Започва зле осветено видео на няколко души почти без дрехи, които се борят или нещо подобно. Аз го отблъсквам.
— Не е моментът за откачени клипове.
Томи не го спира.
— Трябва да видиш с кого си се съюзила и на кого се доверяваш.
Мики се изсмива и поглежда над облегалката си.
— Какъв е проблемът? Малката Вий се възмущава на порното?
Екраните на стените изписукват и привличат погледите на всички ни.
ДОСТАТЪЧНО ПРИКАЗКИ. ЕТО И СЛЕДВАЩАТА ВИ ЗАДАЧА: ВСЕКИ ДА НАСОЧИ ПИСТОЛЕТА СИ ИЛИ КЪМ ЖЕРТВАТА, КОЯТО Е ИЗБРАЛ, ИЛИ КЪМ ЕДИН ОТ НОВОДОШЛИТЕ.
Токчетата на Сидни отскачат на два сантиметра от пода.
— Какво…
От устата ми се изтръгва вик. Имам чувството, че цялата ми кръв се е изпарила. Така ли ще умра? Или ще стана причина за смъртта на приятелите си? Това ли иска да види публиката? В гърлото ми е заседнала буца. Защо не останах след пиесата да поздравя мама и татко? Всяка свястна дъщеря би го направила.
Мики и Тай се обръщат, подпират се на облегалките си и се прицелват. Тя държи оръжието с две ръце, той с една — твърдо и уверено. Дулата са насочени към двама ни с Иън като немигащи очи.
Самюъл си поема дълбоко въздух и вдига пистолета си.
— Съжалявам, Вий. Но обещавам да не натискам спусъка.
— Това много ме успокоява.
Гласът ми се е повишил с една октава. Обмислям да се скрия в банята заедно с приятелите си, но вратата й не се заключва.
— Вдигни пистолета — казва Тай на Даниела.
Тя скръства ръце пред гърдите си.
— Не знам. Започвам да се плаша.
Той стисва зъби.
— Имах по-добро мнение за теб.
Тя бавно се обръща към нас, прехапала устни, после вдига оръжието с две ръце — една на дръжката и една под цевта. Благодарение на филма поне знам кое как се нарича. Това ли ще бъде последното нещо, което ще науча в живота си?
Даниела изхленчва и избърсва буза в рамото си. От треперливите й движения гривните й не спират да дрънчат и коремът ми още повече се свива.
— И така става — казва Тай.
Мики прошепва нещо в ухото на Джен и лекичко го захапва. Джен въздъхва и също вдига пистолета. Още едно дуло към мен, още едно към Иън.
Обръщам се към него. На врата му пулсира изпъкнала вена. Той бавно вдига пистолета си и го насочва срещу Тай.
В стаята е толкова тихо, че чувам бръмченето на лампите.
Иска ми се да се свлека върху килима, колкото и да е противен, но трябва да мисля.
— Сидни и Томи, това не е ваша битка. Отидете там — казвам аз, като им посочвам основната врата.
Заобикалям масата, за да стигна до канапето си, което е от другата страна. Те обаче ме следват.
Обръщам се.
— Не. Само ще дадете на тези изроди по-голяма мишена. Знам, че сте достатъчно умни да го разберете.
Томи се навежда и прошепва:
— Освен това сме достатъчно умни да се обадим в полицията, преди да тръгнем за насам. Скоро ще стигнат и до този етаж. Трябва само да печелим време.
Иде ми да запея от облекчение. Дали водещите го чуха? Не съм сигурна дали това би било добре или зле.
— Трябваше да се сетя — прошепвам аз. — Ти си невероятен, Томи. А сега, моля те, отидете там. Обещавам да видя всички клипове, след като се измъкнем оттук.
Той хваща Сидни за ръката и се опитва да я отдалечи, но разбира се, безуспешно. Тя се отскубва и слага ръце на раменете ми, сякаш не забелязва насочените срещу себе си дула.
Очите й са влажни, но гримът й е безупречен.
— Вий, макар да се държа като кучка и половина тази вечер, аз дойдох да ти помогна, а не да се крия в ъгъла.
— Знаеш ли какво, Сид? Права си. Бях ужасна. Все някак ще ти се реванширам. Но ако настина искаш да ми помогнеш, моля те, стой настрани. Сериозно. Моля те, моля те, моля те, заради мен.