— Какво ще кажеш да карам след теб, само за да съм спокоен, че всичко е наред?
— Много мило, но и ти си уморен също като мен. Прибери се, а утре ми се обади. Или по-точно днес. Когато се наспим.
Той се усмихва.
— Нямам телефона ти.
Целият свят разбра номера на сутиена ми, а партньорът ми не знае дори телефона ми. Луда работа. Разменяме цифрите.
Той се навежда и нежно ме целува.
— Единственото хубаво нещо тази вечер си ти.
Кимвам и слизам от колата. Иска ми се да му вярвам, но не мога да се отърва от упоритото съмнение, че се държи толкова мило, само защото все още очаква някаква награда. Може би някой ни снима от онзи микробус. Пфу. Животът на параноиците е много изтощителен. Сега обаче съм прекалено уморена и искам да се махна от всичко това. Предполагам, че с времето ще установя истинските чувства на Иън.
Когато всички залози се разкрият.
21
ЕДИН МЕСЕЦ ПО-КЪСНО
Не си падам по ранното ставане, но постепенно свиквам. Спокойствието на утрото обещава всичко през деня да бъде отново нормално. Но също като котката на Шрьодингер, единственият начин да разбера е да подам глава от кутията. Закусвам, обличам се и едва тогава включвам телефона си, изкушена да удължа още с миг това спокойствие и в същото време тръпнеща в очакване да разбера дали нещо се е променило.
Едно съобщение привлича вниманието ми, но се загубва сред стотиците други. Обичайното количество в началото на деня. Което значи, че животът ми си е все така откачен. Но пък ме познават толкова хора.
И аз го използвам.
Пускам седмичното си съобщение до всички нови номера и страници в „ТоваСъмАз“, които са се насъбрали през последните седем дни. Повечето хора няма да му обърнат внимание, но да се надяваме, че все някого ще впечатли.
ДРАГИ МИ СВЯТ,
ИГРА НА НЕРВИ ЕДВА НЕ МЕ УБИ В ИМЕТО НА ПЕЧАЛБАТА СИ. МИСЛЯТ СИ, ЧЕ ЗЛОУПОТРЕБАТА С ИГРАЧИТЕ ЩЕ ИМ СЕ РАЗМИНЕ, ЗАЩОТО НА НИКОЙ НЕ МУ ПУКА И НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ГИ НАМЕРИ. САМО ЧЕ ГРЕШАТ.
ТЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ СКРИЯТ. НЕ И ОТ ВСИЧКИ НАС.
ИЗПОЛЗВАЙТЕ КОМПЮТЪРНИТЕ СИ УМЕНИЯ, ИЗПОЛЗВАЙТЕ УМЕНИЯТА НА ПРИЯТЕЛИТЕ СИ И ГИ ПРОСЛЕДЕТЕ. МОЛЯ ВИ!
Изпращам го и оставям телефона си настрана. Няма да го поглеждам чак до утре… ако успея. Учителят ми по моден дизайн ме нарича лудит. Аз го наричам опит за съхраняване на психиката.
Връзвам косата си на опашка и се отправям към гаража. Въпреки че съм наказана да си стоя вкъщи вечер и през уикенда, докато не стана достатъчно голяма да гласувам, имам право три пъти седмично да излизам сутрин, за да спортувам. Качвам се в колата си и се насочвам към един парк наблизо, където ме чака старо сиво волво.
Иън стои до него и прави стречинг, облечен със спортни шорти и тениска, под които се виждат загорелите му ръце и крака. Аз също се зареждам от редовните ни тренировки и съм решила, че бицепсите са чудесен моден аксесоар. Когато стигам до него, се целуваме дълго, а после заставаме пред бордюра, за да раздвижим прасците си.
— Може да сме напипали нещо — казвам аз, като си мисля за съобщението на телефона си.
— За него или за нея?
— За Гейл, чието истинско име всъщност е Джордан — ако софтуерът за разпознаване на лица не греши.
Той се усмихва.
— Браво, Томи.
След дълги и искрени извинения Томи успя да си извоюва плахо приятелство с мен и сега много ми помага в борбата с ИГРА НА НЕРВИ. Вярвам, че е нямал никаква представа до какви крайности ще стигнат нещата. А и той не е единственият, който се държа нетипично и нелогично онази вечер.
С Иън се преместваме под едно дърво край пътеката и се облягаме на него, за да раздвижим мускулите си, преди да започнем да тичаме. През първата седмица след играта всяка сутрин бяхме обсаждани от Наблюдатели, които ни снимаха за някакви смахнати точки след края на играта. Томи даже намери джипиес тракер, закачен за бронята на колата ми.
Полицията не помогна особено. Казаха, че нямало достатъчно доказателства. Другите играчи настояват, че пистолетите са били пластмасови, а напитките — сок. Сигурна съм, че са им платили за това. Гнусният спонсор, който се беше натресъл на събирането на Обречените на чистота, също не казва нищо.
Ние обаче се борим. Свързах се с един куп хора, готови да помогнат, включително един Наблюдател, заснел за кратко образите на водещите от кръга за големите награди. Образът е зърнист, но Томи се постара да го изчисти, така че софтуерът за разпознаване на лица да го сравни с милиони други образи в интернет. Разбира се, Гай и Гейл вероятно също са били само платени наемници. Но ако ни дадат следа към големите инвеститори, които стоят зад играта, си заслужава да опитаме.