— Предполагам, че Имоджин ти е казала, че мерцедесът, който се взриви пред ресторанта „Фуке“, е бил регистриран на името на компанията „Ориент Трейдинг“, една от конгломерата от фирми на Петер Тоглин. Помниш ли Тоглин?
За малко поуспокоен, но все още нащрек, Реми насочи мислите си към Петер Тоглин. Експедитивен, предпазлив, елегантен и добре образован, Петер Тоглин беше типичният гражданин на Швейцария, който водеше отшелнически живот в луксозната си вила в Лозана. Той беше човек, винаги недостъпен за журналистите, който категорично отказваше всякакви покани за светски събития и рядко го виждаше друг, освен най-близките му сътрудници, които от дълги години бяха на служба при него. Когато пътуваше, което бе доста рядко, той слизаше от колата си с личен шофьор, за да се качи на личния си самолет и оттам да отиде в добре защитена резиденция, охранявана от телохранители и сложна система за сигурност.
Реми се наведе напред и в този миг, за един миг само, някогашната му енергия сякаш се бе върнала.
— Удивително е, че не е бил по-предпазлив за това кой използва колата му.
— Само шепа хора знаят, че Тоглин е свързан с компанията „Ориент Трейдинг“, и всички те работят за мен. — Стария седна по-напред на стола си. — А сигурно можеш да си припомниш, че сестрата на Тоглин, Бригите, се омъжи за Али Карим, милиардера от Саудитска Арабия, и го ощастливи със син. — Гласът му беше пълен със сарказъм.
И двамата знаеха това досие наизуст.
Бригите Тоглин, красивото швейцарско момиче, бе запленило сърцето на Али Карим, милионера от Саудитска Арабия, и бе станала четвъртата му и любима жена. Имаше всякакви слухове, някои верни, други — не. Единственото нещо, което се знаеше със сигурност, беше, че след като техният единствен син се бе родил, Бригите Тоглин Карим безумно бе обикнала момчето, беше го научила да плете дантела, да чете френски автори, да овладее френски език и да удовлетворява вкуса му към добри вина и скъпи парфюми.
— Така беше по времето, преди Али Карим да започне да се укрива — върна се в спомените си Стария. — За него беше направо чудесно, че любимата му жена живее в чужбина. Това му служеше като извинение да пътува до Европа. Редовно идваше да види нея и сина си. Играеше на хазарт в Лондон и пиеше добро вино в Париж.
Андреас бе израснал, като живееше живот, който бе шизофренично изпълнен с материални и плътски наслади. От светските изкушения на европейските градове, където прекарваше приятно сред жените, с костюмите на „Армани“ и с червеното си ферари, до джамиите, където се опиваше от доктрината на исляма и стриктно изпълняваше всички религиозни предписания за жертвоготовност и влизане в бой — навсякъде той оставаше недосегаем заради семейното си богатство и връзките на благочестивото си семейство. Когато посещаваше баща си в разкошната му зимна къща в Таис, в Саудитска Арабия, в планините над Джида2, в провинция Хиджаз, близо до Мека и Медина, той обличаше бяло тобе — халат, с наметало — готра, което покриваше главата му. В лятната резиденция на баща си в Сирия, на Голанските възвишения, той захвърляше всички символи на Бога и разговаряше за проливане на кръв и отплата с младежа, който баща му бе наел на служба. Самият той, сладкодумен, занимателен и буен, Андреас изпитваше същото презрение към тийнейджърите–ливанци, които по шорти висяха по цял ден във фоайето на „Шератон“ в Дамаск, каквото изпитваше и към прехвалената военна мощ на западните си врагове.
Стария отпи от уискито, преди да продължи разказа си. Нямаше никакво съмнение, че разказът бе заинтригувал Реми.
— Геният на Тоглин всъщност се прояви в това, че той успя да убеди Али Карим да финансира и обучи една нова армия от убийци — лишените от всякакви права, децата на бившите съветски номенклатурчици, източногерманските полицаи и офицерите на ЩАЗИ, които, след като падна Стената, бяха изхвърлени от обществото.
— Това можем да го отбележим като един от капаните на демокрацията — обади се Реми. — Фитил, изработен в ада. — Той сви рамене. — Предполагам, че китайците затова се подсмихват.
Стария беше озадачен.