Независимо от това, дали тя знаеше дали е напуснал Берлин или не, Реми бе решен да не се отклонява от версията си, от която сега зависеше животът му.
— Бях в Щатите почти година — любезно отговори той. — Понастоящем съм в Париж.
— Разбирам — каза Роси. — Е, ние като че имаме нещо общо. Моят клиент също беше твърдо решен да придобие тази картина. За съжаление, не успях да се свържа с него, за да получа разрешението му да надхвърля определената сума. И когато вие наддадохте толкова много, бях принудена да се откажа. — Тя отпи от чашата си, без да откъсва очи от лицето му. — Сега той, изглежда, иска от мен да сключа сделка с вас. Какво ще кажете?
Реми се усмихна.
— Зависи от предложението му.
— При моя клиент нещата стоят на емоционална основа — продължи Роси така, сякаш не го бе чула. — Всъщност, той много рядко пожелава някое произведение на изкуството само на емоционална основа. — Тя леко се наведе напред. — Разбирате ли, той е прочут колекционер.
— Вие можете ли да ми кажете кой е?
— Зависи — каза тя.
— Каква ирония на съдбата — отвърна дръзко Реми. — Ние с вас сякаш сме в едно и също положение. Моят клиент също е прочут колекционер, който също изпитва една ирационална страст точно към тази творба.
— Предполагам, че вашият клиент има и други ирационални страсти?
— Вероятно — предпазливо отговори Реми. — Какво предлагате?
— Продайте ми тази картина на Тисо на една разумна цена, по-висока от цената, която платихте. Разберете от кои други творби се интересува вашият клиент и дори ако моят клиент се окаже, че не ги притежава, аз ще ви намеря това, което искате. — Тя изгледа втренчено Реми за миг. — Имам доста добри връзки. — Тя помълча. — Аз ще осъществя сделката, без да получа моя дял от комисионните.
Реми се престори, че обмисля предложението й.
— Трябва да се консултирам с моя клиент — каза накрая той. — Дайте ми десет минутки и дано да успея да се свържа с него. — Той се изправи. — Ако не успея, ще трябва да отложим всичко за утре. Вие ще бъдете ли тук или заминавате?
— Зависи от вас — отговори безпристрастно Роси.
Реми стана и излезе от бара. Той отиде във фоайето, седна на един стол в по-далечния край на рецепцията и извади мобилния си телефон. Избра номера и изчака Стария да отговори. Веднага започна по същество. Обясни накратко ситуацията и попита:
— Знаеш ли какви картини притежава Тоглин? — Изслуша отговора. — Десет, най-много петнадесет минути — каза той. — Обади ми се.
Остана там, опитвайки се да събере мислите си. Не му се искаше да чака ден или повече, докато получи достъп до вилата на Тоглин. В най-добрия случай щеше да бъде готов с отговора си за Роси след броени минути. Знаеше, че Стария разполага със списък, може би малко остарял, на повечето от произведенията на изкуството, които Тоглин притежаваше. Той се изправи и се върна при нея в бара. След като се настани на мястото си на масата, се усмихна.
— Той ще ми се обади. — Погледна часовника си. — Да изчакаме петнадесетина минутки — нехайно добави той.
Без да се колебае, тя прие и през следващите двадесет минути двамата си поговориха приятелски за пазара на изкуството. Накрая, след почти тридесет минути, тъкмо когато Реми бе поискал сметката, мобилният му телефон иззвъня. Той леко кимна на Роси и се обади. Стария му предаде необходимата информация, като Реми реагираше така, както се разговаря с клиент. Стария го разбра и мълчеше, когато Реми говореше. Когато стигнаха до цената, Стария се поколеба.
„Скулптура на Бранкузи8 от този период би трябвало да е от двеста до шестстотин хиляди долара — каза накрая той. Позасмя се. — Накрая, ако имаме късмет, това няма да има значение.“
След като размениха поздрави, Реми затвори телефона.
Той бързо заговори.
— Ето каква е сделката. Моят клиент ще продаде картината на Тисо за петдесет хиляди долара над цената, на която тя беше купена.
— Струва ми се разумно — веднага отговори Роси.
— А що се отнася до неговите ирационални страсти — каза Реми с лека усмивка, — той търси скулптура на Бранкузи, някоя от по-ранните му творби, от около 1906 или 1907 година.
— Имате късмет — каза тя. — Моят клиент има бронзова скулптура на детска главичка.
— Знаете ли цената?
Тя се изправи.
— Сега е моят ред да използвам телефона — каза тя, преди да тръгне да излиза от бара и да се отправи към фоайето. Върна се след пет минути.