Тръгнаха обратно между колоните. Слепите каменни очи ги следяха. Кралят задържа тежката си ръка на рамото на Нед.
— Сигурно си се чудил защо най-сетне се реших да дойда на север в Зимен хребет след толкова време.
Нед подозираше нещо, но го затаи.
— Заради удоволствието от компанията ми, несъмнено. А и заради Вала. Трябва да го видите, ваша милост. Да походите по бойниците, да поговорите с този, с онзи. Нощния страж е сянка на онова, което беше. Бенджен казва, че…
— Не се съмнявам, че скоро ще чуя какво казва брат ти — прекъсна го Робърт. — Валът си стои… от колко, осем хиляди години? Все ще удържи още няколко дни. Сега си имам по-неотложни грижи. Времената са трудни. Имам нужда от добри мъже около мен. От мъже като Джон Арин. Той служеше като владетел на Орлово гнездо, пазител на Изтока и Ръка на краля. Няма да е лесно да го заменя.
— Синът му… — почна Нед.
— Синът му ще наследи Орлово гнездо и всичките му приходи — каза отривисто Робърт. — Нищо повече.
Това вече изненада Нед. Той се спря сепнат и се извърна да погледне краля. А думите се изсипаха неканени.
— Родът Арин винаги са били пазители на Изтока. Титлата си върви с владението.
— Може като порасте да му се върне тази чест — отвърна Робърт. — Трябва да мисля за тази година и за другата. Едно шестгодишно момче не може да бъде боен водач, Нед.
— В мир титлата е само почетна. Остави си я на момчето. Ако не заради него, то заради баща му. Ти, разбира се, дължиш това на Джон, заради вярната му служба.
Кралят не остана доволен и дръпна ръката си от рамото му.
— Службата на Джон беше задължение, което той дължеше на господаря си. Не съм неблагодарник, Нед. Ти поне от всички хора би трябвало да го знаеш. Но синът не е като бащата. — Тонът му омекна. — Хайде, стига. Остава още един по-важен пост, който трябва да обсъдим, и няма да споря с теб. — Робърт го стисна за лакътя. — Трябваш ми, Нед.
— Ваш съм на всяка заповед, ваша милост. — Думи, които бе длъжен да каже и той ги каза, предусещайки какво го чака. Робърт като че ли не го чу.
— Онези години, които преживяхме в Орлово гнездо… богове, ама хубави години бяха. Искам отново да си до мен, Нед. Искам те долу, в Кралски чертог, а не тук горе, на края на света, в този прокълнат север, където не си от полза за никого. — Робърт зарея за миг погледа си в тъмното, натъжен почти като Старк. — Кълна ти се, да седиш на трон е хиляда пъти по-тежко, отколкото да го спечелиш. Законите са голяма досада, а броенето на пари — още по-лошо. А хората… край нямат. Седя на този проклет железен трон, а те се точат и ги слушам как се оплакват за какво ли не, докато умът ми затъпее и задникът ми не се натърти. Всички искат нещо. Пари, земя, справедливост. Лъжите да им чуеш само… а придворните ми лордове и дами са същата стока. Обкръжен съм от ласкатели и глупци. От това човек може да полудее, Нед. Половината от тях не смеят да ми кажат истината, а другата половина не могат да я схванат. Има нощи, в които съжалявам, че не изгубих при Тризъбеца. Е, не сериозно, но…
— Разбирам — каза тихо Нед.
Робърт го погледна.
— Мисля, че разбираш. И ако е така, ти си единственият, стари мой приятелю. — Усмихна се. — Лорд Едард Старк, искам да ви провъзглася за Ръка на краля.
Нед падна на колене. Предложението не го изненада. Каква друга причина можеше да накара Робърт да дойде толкова далече? Ръката на краля беше вторият по власт човек в Седемте кралства. Говореше с гласа на краля, командваше кралските армии, съставяше кралските закони. Понякога дори сядаше на Железния трон, за да раздава кралското правосъдие при отсъствие на краля или когато той е неразположен. Робърт му предлагаше отговорност, голяма колкото самото кралство.
Последното нещо на света, което би пожелал.
— Ваша милост. Не съм достоен за такава чест.
Робърт простена с добродушен хумор.
— Ако исках да те почета, щях да ти разреша да се оттеглиш в пенсия. Каня се да те задължа да ръководиш кралството и да печелиш войни, а аз да се тъпча, да пия и да курварствам, докато не пукна млад. — Потупа се по корема и се ухили. — Нали знаеш поговорката за Краля и неговата Ръка?
Нед знаеше поговорката.
— Това, което кралят сънува — каза той, — Ръката го гради.