— Почести ли? — Нед се изсмя горчиво.
— В неговите очи — да.
— А в твоите?
— В моите също. — Вбеси се. Защо не я разбираше? — Предлага ни собствения си син за брак с нашата дъщеря, как иначе може да се нарече? Санса един ден може да стане кралица. Синовете й биха могли да властват от Вала до планините на Дорн. Какво му е лошото?
— Богове, Кейтлин, Санса е само на единадесет — каза Нед. — А Джофри… Джофри е…
Тя довърши вместо него.
— …принц на короната и наследник на Железния трон. А аз бях само на дванадесет, когато баща ми ме обрече на твоя брат Брандън.
От тези думи устата на Нед се изкриви горчиво.
— Брандън. Да. Брандън щеше да знае как да постъпи. Винаги го знаеше. Всичко беше предвидено за Брандън. Ти, Зимен хребет. Всичко. Той беше роден да стане Ръка на краля и баща на кралици. Никога не съм искал да пия от тази чаша.
— Сигурно не си — каза Кейтлин. — Но Брандън е мъртъв и чашата е в твоите ръце, и трябва да пиеш от нея, все едно дали искаш, или не.
Нед й обърна гръб и отново се загледа в нощта. Стоеше и се взираше в тъмното, гледаше сигурно луната и звездите, или караула по бойниците.
Тогава Кейтлин омекна, разбрала болката му. Едард Старк се беше оженил за нея на мястото на Брандън, както повеляваше обичаят, но сянката на мъртвия му брат все още лежеше между тях както и другата — сянката на жената, чието име той не искаше да назове. Жената, която му бе родила незаконния син.
Тъкмо се канеше да отиде при него, когато на вратата се почука — силно и внезапно. Нед се извърна намръщен.
— Какво има?
Гласът на Дезмънд се чу през вратата.
— Милорд, майстер Лувин е тук и моли да го приемете спешно.
— Ти каза ли му, че съм заповядал да не ме безпокоят?
— Да, милорд. Но той настоява.
— Добре. Доведи го.
Нед отиде до гардероба и се наметна с тежък халат. Кейтлин изведнъж си даде сметка колко студено е станало. Изправи гръб в леглото и придърпа завивките.
— Може би трябва да затворим прозорците?
Нед кимна разсеяно. Пуснаха майстер Лувин да влезе.
Майстерът беше дребен човек. И сив. Очите му бяха сиви и бързи, виждаха много. Косата му беше сива — малкото, което бе останало от нея с възрастта. Халатът му беше от сива вълна, поръбена с бяла кожа — цветовете на Старките. Големите му широки ръкави криеха джобове, вшити отвътре. Лувин винаги носеше разни неща, напъхани в тези ръкави, и вадеше непрекъснато други неща от тях — книги, писма, странни изделия, детски играчки. При толкова много неща, които криеше в ръкавите си, Кейтлин направо се чудеше как изобщо успява да си вдигне ръцете.
Майстерът изчака вратата зад гърба му да се притвори и заговори чак тогава.
— Милорд — обърна се той към Нед, — моля да ме извините, че наруших отдиха ви. Но са ми оставили съобщение.
Нед го погледна раздразнено.
— Оставили? От кого? Вестоносец ли е дошъл? Не са ми казали.
— Няма никакъв вестоносец, милорд. Само една гравирана дървена кутия, оставена на масата в обсерваторията ми, докато дремех. Слугите ми не са забелязали никого, но трябва да е донесена от някой от свитата на краля. Не сме имали други гости от юг.
— Дървена кутия, казваш? — учуди се Кейтлин.
— Вътре има чудесна нова леща за обсерваторията. От Мир, както изглежда. Майсторите на лещи в Мир нямат равни на себе си.
Нед се намръщи. Кейтлин знаеше, че трудно търпи такива глупости.
— Леща. И какво общо има това с мен?
— И аз се запитах същото — отвърна майстер Лувин. — Явно тук се крие нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед.
Кейтлин потръпна под тежките кожи.
— Лещата е инструмент, който ни помага да виждаме.
— Наистина. — Той опипа нервно нашийника на ордена си — тежка верига, стегната около шията му под халата, всяка брънка от която бе изкована от различен метал.
Кейтлин усети как страхът отново пропълзя по тялото й.
— Но какво е това, което са поискали да видим по-ясно?
— Точно това се запитах и аз. — Майстер Лувин извади от ръкава си здраво стегнат хартиен свитък. — Истинското послание намерих скрито в двойно дъно, когато разглобих кутията, с която се появи лещата. Но то не е за моите очи.
Нед протегна ръка.
— Дай ми го тогава.
Лувин не помръдна.
— Съжалявам, милорд. Но писмото не е и за вас. Белязано е за очите на лейди Кейтлин и за никой друг. Може ли да се приближа?