Кейтлин кимна, без да посмее да проговори. Майстерът постави свитъка на масичката до леглото. Беше запечатан с капка син восък. Лувин се поклони и заотстъпва към вратата.
— Остани — заповяда Нед. Гласът му беше гробовен. Погледна Кейтлин. — Какво има? Защо треперим, милейди?
— Боя се — призна тя. Посегна и взе писмото с разтреперана ръка. Кожите паднаха от голите й гърди, но тя забрави за голотата си. Върху синия восък над пълна луна кръжеше сокол. Печатът на дома Арин. — От Лиза е. — Кейтлин вдигна очи към съпруга си. — Няма да ни зарадва. Скръб има в това писмо, Нед. Усещам го.
Лицето на Нед помръкна.
— Отвори го.
Кейтлин счупи печата.
Очите й зашариха по думите. Отначало й се сториха пълна нелепост. После си спомни.
— Лиза никога не рискуваше. Като момичета, докато бяхме заедно, двете си имахме свой таен език.
— Можеш ли да го прочетеш?
— Да — призна Кейтлин.
— Кажи ни тогава.
— Може би трябва да се оттегля? — каза майстер Лувин.
— Не — спря го Кейтлин. — Ще ни трябва съветът ви. — Отметна кожите и слезе от леглото. Нощният въздух натежа студен като гроб върху кожата й, щом закрачи през стаята.
Майстер Лувин извърна очи. Дори Нед изглеждаше слисан.
— Какво правиш?
— Паля огън — отвърна му Кейтлин. Намери нощен халат, загърна се в него и клекна пред студената камина.
— Майстер Лувин… — почна Нед.
— Майстер Лувин ми помогна в раждането на всичките ми деца — прекъсна го Кейтлин. — Не е време за фалшив свян. — Пъхна свитъка между разпалените клечки и сложи отгоре му от по-дебелите цепеници.
Нед бързо прекоси стаята, хвана я за ръката и я дръпна да се изправи. Задържа я на няколко пръста от лицето си.
— Милейди, кажете ми! Какво имаше в това писмо?
Кейтлин се вкочани.
— Предупреждение. Стига да имаме ум да го чуем.
Очите му потърсиха погледа й.
— Продължи.
— Лиза казва, че Джон Арин е убит.
Пръстите му стиснаха ръката й.
— От кого?
— От Ланистърови — промълви тя. — От кралицата.
Нед пусна ръката й. По кожата й останаха алени петна.
— Богове! — прошепна той хрипливо. — Сестра ти се е поболяла от скръб. Не знае какво говори.
— Знае — каза Кейтлин. — Да, Лиза е импулсивна, но това писмо е било замислено грижливо, скрито е хитро. Знаела е, че ако попадне в неподходящи ръце, може да й донесе смърт. За да рискува толкова, трябва да е разполагала с нещо повече от голо подозрение. — Кейтлин погледна съпруга си. — Сега вече наистина нямаме избор. Ти трябва да станеш Ръката на Робърт. Трябва да заминеш на юг с него и да разбереш истината.
Веднага забеляза, че Нед е стигнал до съвсем друг извод.
— Единствените истини, които познавам, са тук. Юга е гнездо на усойници, което ще е по-добре да избегна.
Лувин подръпна верижката, която се беше впила в кожата и стягаше гърлото му.
— Ръката на краля има голяма власт, милорд. Власт да открие истината за смъртта на лорд Арин, да изправи убийците пред кралското правосъдие. Власт да защити лейди Арин и сина й, ако най-лошото се окаже истина.
Нед огледа безпомощно стаята. Сърцето на Кейтлин беше с него, но тя разбираше, че точно сега не може да го утеши в прегръдките си. Първо трябваше да се спечели победата, заради децата й.
— Казваш, че обичаш Робърт като роден брат. Нима ще го оставиш в обкръжението на Ланистър?
— Другите да ви вземат и двамата — мрачно измърмори Нед, обърна им гръб и отиде до прозореца. Тя и майстерът зачакаха кротко, докато Едард Старк си вземе безмълвно сбогом с дома, който обичаше. Когато най-сетне той се обърна, беше уморен и тъжен, а в ъгълчетата на очите му блестеше влага. — Баща ми веднъж замина на юг, за да се отзове на кралски призив. Така и не се върна.
— Друго време — каза майстер Лувин. — Друг крал.
— Да — глухо отвърна Нед. И седна в едно кресло до камината. — Кейтлин, ти ще останеш в Зимен хребет.
Думите му срязаха сърцето й като лед.
— Не — отвърна тя изплашена. Това ли щеше да бъде наказанието й? Никога повече да не види лицето му, да не усети повече ръцете му около себе си?
— Да — заяви Нед с тон, нетърпящ възражения. — Трябва да управляваш севера вместо мен, докато аз изпълнявам прищевките на Робърт. В Зимен хребет винаги трябва да има един Старк. Роб е на четиринадесет години. Скоро ще стане пълнолетен. Трябва да се научи да управлява, а аз няма да съм тук, за да го уча. Включвай го в съветите си. Трябва да е готов, когато му дойде времето.