— Ако рекат боговете, няма да чака дълго — измърмори майстер Лувин.
— Майстер Лувин, на вас разчитам като на човек от моята кръв. Подкрепяйте жена ми със съвета си във всички неща, и малки, и големи. Учете сина ми на неща, които трябва да знае. Зимата иде.
Майстер Лувин кимна мрачно. Настъпи тягостна тишина. Накрая Кейтлин събра кураж да зададе въпроса, от чийто отговор се боеше най-много.
— А другите ни деца?
Нед стана, прегърна я и приближи лицето й до своето.
— Рикон е много малък — промълви той. — Той трябва да остане с теб и Роб. Останалите ще отведа с мен.
— Не бих могла да го понеса — отвърна разтреперана Кейтлин.
— Трябва да го понесеш. Санса трябва да се омъжи за Джофри, това вече е ясно. Не можем да им дадем никакви основания за подозрение към нашата преданост. А и за Аря е крайно време да изучи порядките в южните дворове. След още няколко години ще дойде и нейното време за венчило.
Санса щеше да засияе при новината, че ще замине на юг, каза си Кейтлин. А и боговете бяха свидетели, че Аря имаше нужда от повече изтънченост. Макар и с болка, тя ги откъсна от сърцето си. Но не и Бран. Никога Бран.
— Да — промълви тя. — Но моля те, Нед, заради обичта, която храниш към мен, нека Бран остане тук в Зимен хребет. Той е само на седем.
— Аз бях на осем, когато баща ми ме прати повереник в Орлово гнездо — каза Нед. — Сир Родрик ми разправя, че доловил някаква неприязън между Роб и принц Джофри. Това не е здравословно. Бран може да се окаже мост между двамата. Той е мило момче, весел е, лесно го обикват. Нека отрасне с младите принцове, нека стане техен приятел, както Робърт стана мой. Така домът ни ще е в по-голяма безопасност.
Прав беше. Кейтлин го знаеше. Това не правеше болката й по-поносима. Значи щеше да загуби и четиримата: Нед, двете момичета и малкия, обичен Бран. Само Роб и Рикон щяха да й останат. Вече се чувстваше сама. А замъкът на Зимен хребет бе толкова голям.
— Тогава го пази настрана от стените — каза тя храбро. — Знаеш как обича да се катери.
Нед изпи сълзите от очите й, преди да затекат.
— Благодаря ти, скъпа — прошепна й той. — Знам колко е трудно.
— А Джон Сняг, милорд? — попита майстер Лувин.
Чула името, Кейтлин се стегна. Нед усети гнева й и я пусна.
Много мъже бяха бащи на копелета. Кейтлин беше отраснала с това знание. Изобщо не се изненада в първата година от брака си, когато научи, че Нед е заченал дете на някакво момиче, случайно срещнато по време на бойния поход. В края на краищата имаше си мъжките нужди, а цялата онази година бяха прекарали разделени, Нед — далече на война на юг, докато тя си седеше в бащиния замък в Речен пад. Мислеше си повече за Роб, бебето на гърдите й, отколкото за съпруга, когото едва познаваше. Беше добре дошъл за нея, каквато и утеха да бе потърсил между битките. И ако семето му бе прихванало, то тя очакваше, че ще се погрижи за нуждите на детето.
Но той направи много повече. Старките не бяха като другите хора. Нед доведе със себе си копелето у дома и го нарече „синко“ пред целия север. Когато най-сетне войните приключиха и Кейтлин пристигна в Зимен хребет, Джон и кърмачката му вече се бяха настанили в детските покои.
Това я сряза дълбоко. Нед не искаше и дума да й каже за майката, но в един замък няма тайни и Кейтлин скоро чу приказките на слугините си, които те пък бяха чули от устните на войниците на съпруга й. Шепнеха за сир Артър Дейн, Меча на утрото, най-опасния от седемте рицари на кралската гвардия на Ерис, и как младият им лорд го посякъл в двубой. И разправяха как след това Нед върнал меча на сир Артър на красивата му млада сестра, която го чакала в един замък на име Звездопад, на брега на Лятното море. Лейди Ашара Дейн, висока и светлолика, с омайващо виолетови очи. Две нощи й бяха нужни, докато намери в себе си кураж, но накрая, една нощ в леглото, Кейтлин попита мъжа си за истината. Попита го в очите.
И това беше единственият път през всичките им години, когато Нед я изплаши.
— Никога повече не ме питай за Джон — каза й той, студен като лед. — Той е моя кръв и това е всичко, което трябва да знаеш. А сега държа да науча откъде сте чула това име, милейди. — Врекла се беше да му се подчинява. Каза му го. И оттогава приказките секнаха, а името Ашара Дейн повече не се чу в Зимен хребет.