Която и да беше майката на Джон, сигурно я беше обичал силно, защото каквото и да кажеше Кейтлин, не можеше да го убеди да отпрати момчето. Това тя не можеше да му прости. Обикнала беше съпруга си с цялото си сърце, но не можеше да намери в себе си и капка обич за Джон. Заради Нед можеше да преглътне дузина копелета, стига да не се мяркаха пред очите й. Но не, Джон трябваше да е все пред очите й. И колкото повече растеше, толкова повече приличаше на Нед — много повече от законните синове, които му беше родила тя. Неизвестно защо, това още повече влошаваше положението.
— Джон трябва да се махне — каза тя.
— Двамата с Роб са си близки — отвърна Нед. — Надявах се, че…
— Не може да остане тук — сряза го Кейтлин. — Той е твой син, не мой. Няма да го държа при мен. — Знаеше, че е тежко, но беше истина. Нед нямаше да направи добро на момчето, ако го оставеше тук в Зимен хребет.
Нед я изгледа с болка.
— Знаеш, че не мога да го отведа на юг. За него няма да има място в двора. Момче с име на копеле… знаеш какво ще приказват за него. Ще го смачкат.
Кейтлин стегна сърцето си срещу плахата молба в очите на мъжа си.
— Разправят, че самият Робърт е баща на дузина копелета.
— Но никое от тях дори не е виждало двора! — кипна Нед. — Ланистърката се е погрижила за това. Как можеш да си толкова жестока, Кейтлин? Та той е още момче. Той…
Гневът го бе обладал. Можеше да каже още, и по-лошо, но майстер Лувин се намеси.
— Има и друго решение — каза кротко той. — Брат ви Бенджен дойде преди няколко дни при мен за Джон. Изглежда, че момчето желае да облече черното.
Нед го погледна слисан.
— Поискал е да го вземат в Нощния страж?
Кейтлин замълча. По-добре беше Нед сам да го осмисли. Гласът й сега нямаше да е добре дошъл. Но беше готова тутакси да скочи и да разцелува майстера. Неговото решение беше съвършено. Бенджен Старк беше заклет брат. Джон щеше да му стане като син — детето, което никога не можеше да има. А след време момчето щеше да положи и клетвата. И нямаше да зачене синове, които някой ден да оспорват Зимен хребет от внуците на Кейтлин.
— Честта да служиш на Вала е висока, милорд. — каза майстер Лувин.
— И дори едно копеле може да се издигне високо в Нощния страж — отрони замислено Нед. Но и все още с тревога. — Джон е толкова млад. Ако го беше поискал след пълнолетието си, щеше да е друго, но четиринадесетгодишно момче…
— Тежка жертва — съгласи се майстер Лувин. — Но и днешните времена са трудни, милорд. Пътят му няма да е по-тежък от вашия или на милейди.
Кейтлин помисли за трите деца, които трябваше да загуби. Трудно й беше да замълчи.
Нед се обърна и се загледа навън през прозореца, смълчан и умислен. Накрая въздъхна и отново се обърна към тях.
— Добре — каза той на майстер Лувин. — Надявам се, че ще е за добро. Ще поговоря с Бен.
— Кога да го съобщим на Джон? — попита майстерът.
— Когато се наложи. Трябва да се приготвяме. Два дни ще ни трябват, преди да сме готови за път. Бих предпочел да оставя Джон да се порадва на тези последни няколко дни. Лятото скоро ще свърши и детството — също. Когато дойде моментът, ще му го съобщя сам.
АРЯ
Бодовете на Аря пак се объркаха.
Тя ги изгледа намръщено и се обърна към сестра си Санса, седнала с другите момичета. Виж, везмото на Санса винаги беше без грешка. Всички го казваха.
— Везмото на Санса е хубаво като самата нея — каза й септа Мордейн веднъж на лейди майка им. — Толкова фини, деликатни ръце има. — А когато лейди Кейтлин я попита за Аря, септата изсумтя. — Ръцете на Аря са като на някой ковач.
Аря плахо погледна към другия край на стаята, уплашена да не би септа Мордейн да е прочела мислите й, но днес септата не й обръщаше никакво внимание. Тя седеше до принцеса Мирцела, цялата разцъфнала в усмивки и трепетна възхита. Досега септата не бе имала привилегията да учи кралска принцеса на женските занаяти и го каза сама, когато доведоха Мирцела при тях. Аря помисли, че и на Мирцела бодовете май са малко объркани, но не можеше да разбере със сигурност от сладкото гукане на септа Мордейн.
Отново огледа везмото си, дали не може да го спаси някак, после въздъхна и остави иглата. И погледна начумерено сестра си. А Санса си везеше и бърбореше весело. Бет Касел, момиченцето на сир Родрик, седеше в краката и и поглъщаше всяка дума, а Джейн Пули се бе надвесила над нея и й шепнеше нещо на ухо.