— За какво си говорите? — попита изведнъж Аря.
Джейн се стресна, а после се изкикоти. Санса като че ли се засрами. Бет се изчерви. Никоя не отговори.
— Кажете ми — подкани ги Аря.
Джейн се озърна да се увери, че септа Мордейн не ги слуша. Мирцела тъкмо бе казала нещо и септата се смееше с цяло гърло с останалите дами.
— Говорехме си за принца — каза Санса с гласец, мек като целувка.
Аря се сети за кой принц става въпрос. Джофри, разбира се. Онзи високия, хубавецът. Нали Санса седеше до него на пира. А пък Аря трябваше да седи до ниския и дебелия. Естествено.
— Джофри харесва сестра ти — прошепна гордо Джейн, сякаш тя го беше уредила. Джейн бе дъщерята на стюарда на Зимен хребет и най-скъпата приятелка на Санса. — Казал й, че е много красива.
— Той ще се ожени за нея — унесено промълви малката Бет и се сви. — Тогава Санса ще стане кралица на цялото кралство.
Санса поне намери благоприличие да се изчерви. Много прелестно се изчервяваше. Всичко правеше много прелестно, помисли с неприязън Аря.
— Бет, недей да си измисляш — поправи Санса момиченцето и нежно я погали по косата, за да смекчи укора си. След което погледна Аря. — Ти какво мислиш за принц Джоф, сестричке? Много е галантен, нали?
— Според Джон прилича на момиче — каза Аря.
Санса въздъхна и продължи да везе.
— Бедничкият Джон. Ревнува, защото е копеле.
— Той ни е брат — каза доста високо Аря. Гласът й проряза следобедната тишина в стаята на кулата.
Септа Мордейн вдигна глава. Имаше кокалесто лице, остри очи и много тънки устни, създадени само за да се мръщят. И сега се мръщеха.
— За какво си говорите, деца?
— За нашия доведен брат — поправи сестра си Санса, кротко и много изискано. И се усмихна на септата. — Двете с Аря тъкмо споделяхме колко сме щастливи, че днес принцесата е с нас.
Септа Мордейн кимна.
— Наистина. Голяма чест е за всички нас. — Принцеса Мирцела се усмихна колебливо на комплимента. — Аря, ти защо не работиш? — попита септата, стана, закрачи през стаята и колосаните й фусти зашумяха. — Я да ти видя бодовете.
На Аря й се прииска да запищи. Редно беше Санса да привлече някак вниманието на септата.
— Ето — каза тя и примирено подаде гергефа си.
Септата огледа канавата.
— Ах, Аря, Аря, Аря — заклати тя глава. — Така няма да стане. Така изобщо няма да стане.
Гледаха я всички. Това беше прекалено. Санса беше твърде благовъзпитана, за да се смее на позора на сестра си, но Джейн се подхилкваше и заради нея. Дори принцеса Мирцела като че ли я съжаляваше. Аря усети, че в очите й напират сълзи, скочи от стола и се втурна към вратата. Септа Мордейн извика след нея:
— Аря, върни се веднага! Нито крачка повече! Лейди майка ви ще чуе за това. И то пред кралската принцеса! Ще посрамиш всички ни!
Аря се спря до вратата и се обърна, прехапала устни. Сълзите вече се стичаха по бузите й. Успя все пак да се поклони вдървено на Мирцела.
— С ваше позволение, милейди.
Мирцела примига и се озърна за помощ към дамите. Но ако тя се колебаеше, не и септа Мордейн.
— И къде впрочем смяташ да ходиш, Аря? — настоя септата.
Аря я изгледа с яд, после отвърна любезно:
— Трябва да подкова един кон.
И без да изчака, за да изпита пълното удоволствие от стъписаното лице на септата, изхвърча през вратата и се затича с все сила надолу по стъпалата.
Не беше честно. Санса имаше всичко. Санса беше само с година по-голяма от нея. Изглежда, че докато Аря се роди, за нея просто не беше останало нищо. Много често изпитваше точно това. Санса можеше да шие, да танцува и да пее. Пишеше стихове. Знаеше как да се облича. Свиреше на арфа, че и на звънци освен това. Още по-лошо — беше красива. Санса бе наследила изящните високи скули на майка им и гъстата кестенява коса на рода Тъли. Аря беше взела външността си от баща си. Косата й беше невзрачно кафява, а лицето й — издължено и сурово. Джейн често я наричаше „Аря Конското лице“, и то точно когато се окажеше наблизо. Много я болеше, че единственото, в което се справяше по-добре от сестра си, беше язденето. Е, и поддържането на домакинство. Санса хич я нямаше в числата. Ако наистина се омъжеше за принц Джоф, Аря се надяваше заради него, че поне ще си има добър стюард.
Нимерия я чакаше в караулното, в подножието на стълбището. Скочи на крака веднага щом зърна Аря и момичето разцъфна в усмивка. Вълчето я обичаше, въпреки че никой друг не я обичаше. Навсякъде ходеха заедно и Нимерия спеше в стаята й, свита под леглото до краката й. Ако майка й не беше забранила, Аря с радост щеше да вземе с вълчето със себе си при везането. Пък нека тогава септа Мордейн да й се кара за бодовете.