Знакът беше разделен по средата: от едната страна коронования елен на кралския род, от другата — лъва на Ланистър.
— Ланистърови са горди — отбеляза Джон. — Човек би казал, че кралският герб стига, но не. С това той изравнява майчиния си дом с честта на кралския.
— Жената също е важна! — възрази Аря.
Джон се изкиска.
— Може би и ти ще направиш същото, сестричке. Ще съчетаеш Тъли със Старк на герба си.
— Вълк с риба в устата? — Това я разсмя. — Ще изглежда тъпо. Обаче, щом момичетата не могат да се бият, защо получават гербове?
Джон сви рамене.
— Момичета получават гербове, но не и мечове. Копелетата получават мечове, но не и гербове. Така и не схванах правилата, сестричке.
Долу на двора се чу вик. Принц Томен се търкаляше в прахта, мъчеше се да се изправи и падаше. Дебелите подплънки му придаваха вид на костенурка, обърната на гръб. Бран стоеше над него с вдигнат дървен меч, готов отново да го халоса, щом се изправи. Мъжете почнаха да се смеят.
— Достатъчно! — извика сир Родрик, подаде ръка на принца, дръпна го и го вдигна на крака. — Добър бой. Лу, Донис, помогнете им да си свалят бронята. — Озърна се. — Принц Джофри, Роб, още един рунд?
Роб, вече запотен от предишната схватка, пристъпи нетърпеливо напред.
— С удоволствие.
Джофри излезе на слънцето в отговор на поканата на Родрик. Косата му блесна като предено злато. Изглеждаше отегчен.
— Това е игра за деца, сир Родрик.
Теон Грейджой изведнъж се разсмя гърлено.
— Че вие сте си деца.
— Роб може да е дете — каза Джофри. — Аз съм принц. И ми омръзна да пердаша Старк с някакъв си меч играчка.
— Ти получи повече пердах, Джоф — каза Роб. — Страх ли те е?
Принц Джофри го изгледа.
— Ах, ужасно. Ти си толкова по-голям. — Неколцина от мъжете на Ланистър се разсмяха.
Джон изгледа намръщено сцената.
— Джофри е едно истинско малко говно.
Сир Родрик замислено попипа белите си бакенбарди.
— Какво предлагате? — обърна се той към принца.
— Истинска стомана.
— Готово — сряза го Роб. — Ще съжаляваш!
Оръжейникът хвана рамото на Роб да го успокои.
— Истинската стомана е твърде опасна. Ще ви разреша мечове за турнир, с притъпени остриета.
Джофри замълча, но един от непознатите за Аря мъже — снажен рицар с черна коса и белези от изгаряния по лицето — тръгна и застана пред принца.
— Това е вашият принц. Кой сте вие, та да му казвате, че не може да има острие на меча си, сир?
— Оръжейникът на Зимен хребет, Клегейн. И не е зле да го запомниш.
— Вие жени ли тренирате тук? — пожела да разбере мъжът с изгореното лице. Имаше мускули като на бик.
— Тренирам рицари — отвърна натъртено Родрик. — Ще получат стомана, когато се подготвят. Когато навършат пълнолетие.
Обгореният мъж изгледа Роб.
— На колко си години, момче?
— На четиринадесет — отвърна Роб.
— Аз убих човек на дванайсет. И бъди сигурен, че не беше с притъпен меч.
Аря видя как Роб настръхна. Гордостта му бе наранена. Той се обърна към сир Родрик.
— Позволете ми. Мога да го надвия.
— Тогава го надвий с притъпен меч — каза сир Родрик.
Джофри сви рамене.
— Ела да те видя, когато пораснеш, Старк. Стига да не си твърде стар. — Откъм мъжете на Ланистър отекна смях.
Ругатните на Роб процепиха двора и Аря слисано покри уста. Теон Грейджой сграбчи ръката на Роб да го дръпне от принца, а сир Родрик стъписано задърпа бакенбардите си. Джофри се прозя престорено и се обърна към по-малкия си брат.
— Хайде, Томен. Времето за игра свърши. Да оставим дечицата с техните играчки.
Това предизвика още смях откъм Ланистърови и нови ругатни от страна на Роб. Лицето на сир Родрик почервеня от гняв и дори белите бакенбарди не можаха да го скрият. Теон задържа здраво Роб, докато принцът и свитата му не се отдалечиха на безопасно разстояние.
Джон ги гледаше как си отиват. Аря гледаше него. Лицето му се беше притаило като водата във вира в гората на боговете. Накрая той скочи от прозореца.
— Зрелището свърши. — Наведе се и почеса Дух между ушите. Белият вълк се изправи и се отърка в крака му. — А ти най-добре се прибери в стаята си, сестричке. Септа Мордейн със сигурност ще се навърта наоколо. И колкото повече се криеш, толкова по-сурово ще е наказанието. Ще те накарат да си бодеш пръстите с иглата цяла зима. И когато през пролетта снегът започне да се топи, ще ти намерят тялото с кука, стисната здраво между замръзналите пръстчета.