— Не ми харесва — говореше жената. Точно под краката му имаше един ред прозорци и гласът се процеждаше от последния прозорец от тази страна. — Ти трябваше да станеш Ръката.
— Боговете да не дават — отвърна ленив мъжки глас. — Такава служба не ми трябва. Много работа иска.
— Не можем да поверим на Старк толкова много власт. Пак ще стане като с Джон Арин. Ох, защо трябваше да приеме този човек?
Бран увисна на ръце, заслушан. Страх го беше да продължи — можеха да зърнат стъпалата му, ако се люшнеше отново.
— Трябва да си доволна, че прие — каза мъжът. — Мъжът ти като нищо можеше да се обърне към някой от братята си, или дори към Кутрето. На мен ми дай врагове с чест, вместо амбициозни, и ще си спя спокойно цялата нощ.
— Трябваше да настоя да провъзгласи теб — каза жената. — Робърт можеше да се откаже, ако упорствах повече. Бях сигурна, че Старк ще откаже.
— Съветът ще изяде Нед Старк жив. Ако имаше капка ум, щеше да си остане на север. Това е седалището на неговата власт.
Бран разбра, че говорят за баща му. Искаше да чуе повече. Още няколко стъпки… но щяха да го видят, ако се люшнеше пред прозореца.
— Ще трябва да го наблюдавам внимателно — каза жената.
— Аз предпочитам да наблюдавам теб — каза малко отегчен мъжът. — Ела тук.
— Старките никога не са се интересували от това, което става южно от Шийката — каза жената. — Никога. Опасявам се, че играе някаква тайна игра. Иначе защо ще приеме?
— Може би го смята за дълг пред своя крал. Може би иска да запише името си с големи букви в книгата на историята, или да се отърве от жена си, или и двете. Може да си има хиляда причини. Мен ако питаш, просто иска веднъж в живота си да поживее на топло.
— Робърт го обича като брат. Не разбираш ли колко е опасно? Не ни стигат Станис и Ренли, сега Робърт ще слуша Старк. А и жена му е сестра на Лиза Арин. Не разбираш ли, че кроят нещо срещу нас? Изненадана съм, че не я заварихме тук.
Бран погледна надолу. Под прозореца имаше тясна издатина, широка само няколко пръста. Опита се да се спусне до нея. Много далече. Нямаше да я стигне.
— Каквото и да знае или да подозира тази Арин, няма никакви доказателства — каза мъжът. И замълча. — Няма, нали?
— Разбира се, че няма — отвърна жената. — Смяташ ли, че това ще я спре? Тя си има момче. Смяташ ли, че ще направи по-малко за своето, отколкото аз за моето?
Мъжът се засмя. Горчив смях.
— Майки. — Прозвуча като ругатня. — Понякога си мисля, че раждането ви обърква мозъците. Всички сте луди.
Бран огледа издатината. Можеше да се пусне. Твърде тясна беше, за да кацне на нея, но ако можеше да се хване, докато пада, после да се издърпа… само че щеше да вдигне шум и да ги привлече към прозореца. Не разбираше какво чува, но съзнаваше, че не е за неговите уши.
— Ти си упорит и сляп като Робърт — заговори жената.
— Ако искаш да кажеш, че виждам същото, да — каза мъжът. — Виждам един мъж, готов по-скоро да умре, отколкото да измени на краля си.
— Той вече измени на един, или вече си го забравил? — каза жената. — Казвам ти, ясно го видях в сънищата си. Вълк, голям като кон, ръфаше гнилата леш на елен. Какво според теб означава това?
— Означава, че не трябва да залагаш толкова на сънищата — отвърна мъжът. И се прозя. — Сигурна ли си, че си сънувала вълк, а не лъв? Казвам ти, че Старк е верен.
— Ох, не отричам, че е верен на Робърт, това е очевидно. Но какво ще стане, когато Робърт умре и Джоф вземе трона? А колкото по-скоро стане това, толкова по-сигурни ще сме всички ние. С всеки ден мъжът ми става все по-неспокоен. Като дойде и Старк до него, ще стане още по-лошо. Все още обича онази негова сестра — малката, блудкава, мъртвата на шестнайсет години. Колко ще мине, докато реши да ме изостави заради някоя нова Лиана?
Бран изведнъж много се уплаши. Вече не искаше нищо друго, освен да се върне и да намери братята си. Само че какво щеше да им каже? Разбра, че трябва да се приближи още малко. Трябваше да види кои си говорят вътре.
Мъжът въздъхна.
— Трябва да мислиш по-малко за бъдещето и повече за удоволствието на мига.
— Престани! — каза жената. Бран чу изведнъж звук като от плесница и след това — смеха на мъжа.
Издърпа се, прехвърли се над капчука и пропълзя на покрива. Така беше по-лесно. Мина по покрива до другия капчук, точно над прозореца на стаята, където си говореха.