Выбрать главу

— Кралят изобщо не е спал — каза му тя. — Той е с лорд Едард. Мъката им го нарани дълбоко в сърцето.

— Голямо сърце има нашият Робърт — подхвърли Джайм с ленива усмивка.

Едва ли имаше неща, които Джайм да може да приеме сериозно. Тирион знаеше това за брат си и му го прощаваше. През всичките ужасни и тягостни години на детството само Джайм бе проявявал към него макар и най-нищожна привързаност и уважение и заради това Тирион бе готов да му прости почти всичко.

Приближи се слуга.

— Хляб — поръча му Тирион. — И две от онези малки рибки. И халба хубава тъмна бира, да ги отмие. А, и малко бекон. Но да е добре препечен.

Човекът се поклони и си отиде. Тирион се обърна към брат си и сестра си. Близнаци. Тази сутрин съвсем си приличаха. И двамата бяха предпочели зелени облекла, за да изпъкват очите им. Русите им къдрици бяха изящно подредени и по китките, пръстите и шиите им блестяха златни накити.

Тирион се зачуди какво ли щеше да бъде да си има близнак и реши, че е по-добре да не знае. Достатъчно гадно беше да се гледа всеки ден в огледалото. Още един като него беше твърде неприятна тема за размисъл.

— Разбрахте ли нещо за Бран, чичо? — попита принц Томен.

— Снощи наминах до болничната стая — отговори Тирион. — Никаква промяна. Майстерът смята, че е обнадеждаващ знак.

— Не искам Брандън да умре — плахо каза Томен. Беше мило момче. Не като брат си. Но пък и Джайм и Тирион не си приличаха като грахови зърна, нали?

— Лорд Едард имаше брат със същото име — каза замислено Джайм.

— Един от заложниците, убити от Таргариен. Изглежда, това име носи лош късмет.

— О, едва ли е чак лош късмет — каза Тирион. Слугата му донесе платото и той си отчупи комат от черния хляб.

Церсей го изгледа с безпокойство.

— Какво искаш да кажеш?

Тирион й се усмихна криво.

— Как какво? Само това, че желанието на Томен може би ще се сбъдне. Майстерът смята, че момчето може да оживее. — Той отпи от бирата.

Мирцела ахна щастливо, а Томен се усмихна нерешително, но Тирион не следеше децата. Споглеждането на Джайм и Церсей продължи не повече от секунда, но не му убягна. После сестра му сведе очи към масата.

— Това не е никаква милост. Тези северни богове са жестоки, да оставят детето да се мъчи в такава болка.

— Какви точно бяха думите на майстера? — попита Джайм.

Беконът изхруска в устата на Тирион. Той задъвка замислено, преглътна и каза:

— Според него, ако момчето е трябвало да умре, щеше да си е отишло отдавна. А вече минаха четири дни без никаква промяна.

— Ще се оправи ли Бран, чичо? — попита малката Мирцела. Беше взела цялата хубост на майка си. Но не и характера.

— Гърбът му е счупен, мъничката ми — каза й Тирион. — От падането са се пръснали и костите на краката му. Поддържат го жив с мед и вода, иначе щеше да умре от глад. Може би, ако се събуди, ще е в състояние да яде истинска храна, но никога вече няма да може да ходи.

— Ако се събуди — повтори Церсей. — Има ли такава вероятност?

— Само боговете знаят — сви рамене Тирион. — Майстерът само се надява. Аз бих се заклел, че онзи негов вълк държи момчето живо. Съществото стои ден и нощ под прозореца му и вие. Всеки път, щом го прогонят, се връща. Майстерът каза, че веднъж затворили прозореца, за да прекратят шума, и Бран като че ли отпаднал. Когато го отворили отново, сърцето му забило по-силно.

Кралицата потрепери.

— Има нещо неестествено в тези животни — каза тя. — Опасни са. Няма да позволя някое от тях да дойде с нас на юг.

— Доста ще ти е трудно да ги спреш, сестро — каза Джайм. — Те ходят с децата навсякъде.

Тирион се захвана с рибата.

— Да не би скоро да тръгвате?

— Не чак толкова скоро — отвърна Церсей и се навъси. — Да тръгваме? А ти? Богове, само не ми казвай, че оставаш тук?

Тирион сви рамене.

— Бенджен Старк се връща при Нощния страж с копелето на брат си. Наумил съм да отида с тях и да видя най-после този Вал, за който толкова много говорят.

Джайм се усмихна.

— Надявам се, че не си решил да навлечеш черното, скъпи ми братко.

Тирион се разсмя.

— Аз целомъдрен? Нали курвите ще го ударят на просия от Дорн до Скалата на Кастърли. Не, искам само да застана отгоре на Вала и да се изпикая на края на света.