— Ти никога не си бил момче — избоботи Робърт. — И толкоз по-жалко. Ех, какви времена бяха… как се казваше онова твое момиче, от простолюдието? Бека ли беше? Не, тя беше една от моите, боговете дано я обичат, с черната коса и онези хубави големи очи, да се удавиш в тях. Твоята беше… Алийна? Не. Ти ми каза веднъж. Мери ли беше? Сещаш се за коя питам, майката на копелето?
— Казваше се Вила — отвърна Нед с хладна почтителност. — И бих предпочел да не говоря за нея.
— Вила. Да. — Кралят се ухили. — Рядка мома ще да е била, щом е могла да накара лорд Едард Старк да забрави за честта си, макар и за час. Никога не си ми казвал как изглеждаше…
Устата на Нед се присви от гняв.
— И няма да кажа. Стига вече, Робърт. В името на обичта, която твърдиш, че храниш към мен. Обезчестих и себе си, и Кейтлин пред очите и на богове, и на хора.
— Та ти едва познаваше Кейтлин.
— Бях я взел за жена. Носеше детето ми.
— Много си суров към себе си, Нед. Винаги си бил такъв. Проклятие, никоя жена не иска в леглото си Белор Блажения. — Той се плесна с ръка по коляното. — Е, няма да те притискам повече за това, щом ти е толкоз тежко. Макар че понякога си толкова настръхнал, че май трябва да си вземеш таралеж за герб.
Изгряващото слънце бръкна с пръсти светлина в бледата мъгла на утрото. Пред очите им се разстла широка равнина, гола и кафява, монотонната й шир бе осеяна с дълги ниски хълмчета. Нед ги посочи и каза:
— Могилите на Първите.
Робърт се навъси.
— В гробище ли се напъхахме?
— На север навсякъде има гробници, ваша милост — каза Нед. — Земята е стара.
— И студена — изръмжа Робърт и придърпа плътно наметалото си. Гвардията беше спряла доста зад тях, в подножието на рида. — Е, не те доведох тук да си приказваме за гробове или да дърлим за копелето ти. Снощи пристигна вестоносец от лорд Варис в Кралски чертог. Ето. — Кралят измъкна един свитък от колана си и го подаде на Нед.
Евнухът Варис беше кралският началник на слухарите. Сега служеше на Робърт, както преди бе служил на Ерис Таргариен. Нед разви с треперещи ръце хартиения свитък. Мислеше си за Лиза и ужасните й обвинения, но писмото не засягаше лейди Арин.
— Какъв е източникът на тази информация?
— Помниш ли сир Джора Мормон?
— Де да можех да го забравя — отвърна Нед.
Мормон от Мечия остров бяха стар род, почетен и горд, но земите им бяха студени, далечни и бедни. Сир Джора се бе опитал да понапълни семейната хазна с продажбата на няколко заловени бракониери на един търговец на роби от Тирош. Тъй като Мормоните бяха знаменосци на Старките, престъплението му бе опозорило севера. Нед беше предприел дългото пътуване до Мечия остров, но когато пристигна там, се оказа, че Джора е хванал кораб през Тясното море, далече от Лед и кралското правосъдие. Пет години бяха минали оттогава.
— Сега сир Джора е в Пентос и гори от желание да получи кралска милост, за да може да се върне от изгнанието си — обясни Робърт. — Лорд Варис го използва много добре.
— Значи продавачът на роби е станал шпионин — каза с погнуса Нед и му върна писмото. — Бих предпочел да е труп.
— Варис ме уверява, че шпионите са по-полезни от труповете — каза Робърт. — Но като оставим Джора, какво мислиш за това донесение?
— Денерис Таргариен се е омъжила за някакъв дотракски коневладелец. И какво от това? Да й пратим брачен дар ли?
Кралят се намръщи.
— Нож най-добре. Един добър и остър нож, и някой храбрец, който да го държи.
Нед не се престори на изненадан. Омразата на Робърт към Таргариен граничеше с лудост. Още помнеше гневните думи, които си бяха разменили, когато Тивин Ланистър поднесе на Робърт труповете на жената на Регар и децата им като знак за своята вярност. Нед го бе нарекъл убийство; Робърт го нарече война. Когато той възрази, че невръстните принц и принцеса са още бебета, новият крал отвърна: „Аз не виждам бебета. Само драконови изчадия.“ Дори Джон Арин се оказа безсилен да укроти тази буря. Същия ден Едард Старк беше напуснал, обзет от леден гняв, за да довърши сам последните битки във войната на юг. Друга една смърт ги помири. Смъртта на Лиана и общата им скръб.
Този път Нед реши да сдържи яда си.
— Ваша милост, момичето е все още почти дете. Вие не сте Тивин Ланистър, за да избивате невинни.