Разправяха, че момиченцето на Регар плакало, когато го извличали изпод леглото, за да го посекат. Момченцето беше още сукалче, но войниците на лорд Тивин го бяха издърпали от гърдите на майка му и бяха пръснали главицата му в стената.
— И колко дълго ще ми остане невинна? — Устата на Робърт се стегна. — Това детенце много скоро ще си разтвори краката и ще ми натръска цял куп драконови изчадия.
— Въпреки това — каза Нед — убийството на деца… това е зло… неописуемо.
— Неописуемо ли?! — ревна кралят. — Това, което Ерис направи на брат ти Брандън беше неописуемо. Смъртта, с която издъхна твоят баща, тя беше неописуема. А Регар… колко пъти според теб е изнасилил сестра ти? Колко стотици пъти? — Гласът му загърмя толкова силно, че конят под него зацвили. Кралят дръпна юздите да укроти животното и заби гневно пръст в гърдите на Нед. — Ще избия всеки Таргариен, до когото успея да се докопам, докато не измрат като проклетите им дракони, а след това ще им се изпикая на гробовете.
Нед прояви достатъчно благоразумие, за да не му се противопоставя. Щом четиринадесет години не бяха укротили жаждата на Робърт за мъст, никакви думи нямаше да помогнат.
— Но до нея не можеш да се докопаш, нали?
Устата на краля се изкриви в горчива гримаса.
— Не, триж проклети да са боговете дано. Някакъв си проклет сиренар в Пентос е оградил брат й и нея самата в имението си с евнуси с островръхи шапки, а сега ги е дал на дотраките. Преди години трябваше да заръчам да ги убият тия двамата, когато бе лесно да се доближат до тях, но Джон беше същият като теб. А аз, глупакът, го слушах.
— Джон Арин беше мъдър човек и добра Ръка.
Робърт изсумтя. Гневът го остави толкова бързо, колкото бе дошъл.
— Казват, че този Хал Дрого имал сто хиляди мъже в ордата си. Какво щеше да каже Джон за това?
— Щеше да каже, че и милион дотраки не са заплаха за кралството, стига да си останат от другата страна на Тясното море — спокойно отвърна Нед. — Варварите нямат кораби. Те мразят откритото море и се страхуват от него.
Кралят се намести неловко на седлото си.
— Може би. Обаче в свободните градове ще се намерят кораби. Казвам ти, Нед, не ми харесва този брак. В Седемте кралства още има от ония, дето ме наричат Узурпатора. Забрави ли колко много родове се сражаваха във войната на страната на Таргариен? Сега си траят, но само им дай най-малкия шанс, и ще ме убият в леглото, и синовете ми заедно с мен. Ако кралят просяк се прехвърли с дотракската орда зад гърба си, предателите ще минат на негова страна.
— Няма да се прехвърли — увери го Нед. — А и да го направи, ще го изтласкаме в морето. Стига да изберете нов пазител на Изтока…
Кралят простена.
— Казвам ти за последен път — няма да провъзглася момчето Арин за пазител. Знам, че момчето ти е племенник, но след като Таргариен ляга с дотрак, трябва да съм луд, за да поставя една четвърт от владенията на раменете на едно болнаво дете.
Нед беше подготвен за това.
— Въпреки всичко трябва да имаме пазител на Изтока. Щом Робърт Арин не става, назначи някого от братята си. Станис се доказа в обсадата на Бурен край.
Кралят се намръщи и не каза нищо.
— Тоест — довърши Нед тихо, взрян в лицето му, — стига вече да не си обещал тази чест на някой друг.
Робърт за миг благоволи да се стъписа. Само за миг, след което на лицето му се изписа неприязън.
— И какво, ако съм го обещал?
— Джайм Ланистър е, нали?
Робърт смуши коня и се спусна от билото към могилите. Нед бързо го настигна. Кралят яздеше, вперил очи напред.
— Да. — Една единствена, твърдо изречена дума. За да приключи въпроса.
— Кралеубиеца — каза Нед. Значи слуховете бяха верни. Разбра, че е поел по опасен терен. — Способен и храбър мъж, безспорно — подхвърли той предпазливо. — Но баща му е пазител на Запада, Робърт. След време сир Джайм ще наследи и този почетен пост. Никой не може да държи едновременно и Изтока, и Запада.
Не доизказа истинската причина за тревогата си — това, че назначението щеше да постави половината армии на кралството в ръцете на Ланистърови.
— Тази битка ще я поведа, когато врагът се появи на бойното поле — каза упорито кралят. — Засега лорд Тивин се извисява вечен като Скалата на Кастърли, така че се съмнявам, че Джайм ще го наследи скоро. Не ме ядосвай, Нед. Камъкът е хвърлен.
— Ваша милост, мога ли да говоря откровено?
— Че аз мога ли изобщо да те спра? — изръмжа Робърт. Яздеха през високи кафяви треви.