— О, богове — изхриптя той, задавен от собствения си смях, и заклати глава. — Прав си, заприличал съм му точно на гръмкин. Какво ли обаче прави със снарките?
— По-добре да не знаеш. — Джон вдигна меха с вино и му го подаде.
Тирион измъкна запушалката, вдигна глава и изля дълга струя в устата си. Виното влезе в гърлото му като вледенен огън и стопли корема му. Той подаде меха на Джон Сняг.
— Ще му удариш ли едно?
Момчето взе меха и опита предпазливо.
— Вярно е, нали? — каза Джон, след като преглътна. — Това, което ми каза за Нощния страж.
Тирион кимна.
Джон Сняг стисна устни.
— Щом е така, така да бъде.
Тирион се ухили.
— Браво, копеле. Повечето хора предпочитат да отрекат жестоката истина, вместо да я приемат.
— Повечето — каза момчето. — Но не и ти.
— Да — призна Тирион. — Не и аз. Вече дори рядко сънувам дракони. Няма дракони. — Вдигна падналата меча кожа и си я наметна. — Хайде, да се прибираме в стана преди чичо ти да е вдигнал знамената.
Пътят бе кратък, но стръмен, и докато се върнаха, краката му се схванаха. Джон Сняг подаде ръка да му помогне през гъсто оплетените коренища, но Тирион отказа. Сам щеше да се справи, както се справяше цял живот. Все пак гледката на бивака беше добре дошла. Заслоните — колиби от клони — бяха вдигнати до една полусрутена стена на отдавна изоставена твърдина, като щит срещу вятъра. Конете бяха нахранени и огънят запален. Йорен седеше на един камък и дереше една катерица.
Вкусната миризма на постна яхния изпълни ноздрите на Тирион. Той се довлече до телохранителя си Морек, който бъркаше врящото котле. Без да пита, Морек му подаде черпака. Тирион опита, върна му го и каза:
— Още пипер.
От колибата, която щеше да дели с племенника си, излезе Бенджен Старк.
— А, ето ви и вас. Проклятие, Джон, друг път недей да се отдалечаваш сам. Помислих си, че Другите са те взели.
— Бяха гръмкините — каза му със смях Тирион. Джон Сняг се усмихна.
Катерицата придаде малко вкус на яхнията. Тирион пусна меха си с вино да обикаля в кръг, докато и Йорен не се размекна. Един по един спътниците се заприбираха по колибите си да спят. Остана само Джон Сняг, комуто се падаше първото нощно бдение.
Тирион, както винаги, се оттегли последен. Когато пристъпи да влезе в колибата, издигната от двамата му телохранители, спря и погледна Джон Сняг. Момчето седеше до огъня и се взираше в пламъците. Лицето му бе спокойно, но някак вкочанено. Тирион Ланистър се усмихна тъжно и влезе да поспи.
КЕЙТЛИН
Нед и момичетата бяха заминали вече от осем дни, когато майстер Лувин дойде една нощ при нея в болничната стая на Бран, понесъл лампа за четене и книгите със сметките.
— Крайно време е да ги прегледате, милейди — каза той. — Сигурен съм, че ще искате да разберете колко ни струва това кралско посещение.
Кейтлин погледна Бран в болничното легло и отметна кичура, паднал на челото му. Забеляза, че косата му е пораснала много дълга. Скоро трябваше да я подстриже.
— Не ми трябва да гледам сметки, майстер Лувин — отвърна тя, без да откъсва очи от Бран. — Знам какво ни струва посещението. Приберете си книгите.
— Милейди, свитата на краля се радваше на здравословен апетит. Трябва да възстановим запасите си преди да…
Тя го прекъсна.
— Казах, приберете си книгите. Стюардът ще се погрижи за нуждите ни.
— Нямаме стюард — припомни й майстер Лувин. „Като малък сив плъх“, каза си тя. Нямаше да я остави. — Пули замина на юг да организира домакинството на лорд Едард в Кралски чертог.
Кейтлин кимна разсеяно.
— О, да. Помня.
Бран изглеждаше блед. Тя се зачуди дали да не преместят леглото му под прозореца, за да хваща утринното слънце.
Майстер Лувин постави лампата в нишата до вратата и нагласи фитила.
— Има няколко назначения, които изискват спешното ви внимание, милейди. Освен от стюард, имаме нужда от командир на гвардията на мястото на Джори, нов конемай…
Тя рязко се извърна към него.
— Конемайстор? — Гласът й изплющя като камшик.
Майстерът се стъписа.
— Да, милейди. Хълън замина на юг с лорд Едард, така че…
— Синът ми лежи тук осакатен и умиращ, Лувин, а ти искаш от мен да обсъждаме новия конемайстор? Наистина ли си въобразяваш, че ме интересува какво става в конюшните? Наистина ли си мислиш, че ме интересува ей толкова? По-скоро ще изкормя всички коне в Зимен хребет с двете си ръце, ако това ще отвори очите на Бран, разбра ли? Разбра ли?