— Не мога — проплака тя. — Боговете да ми простят, Роб, но не мога! Ами ако той умре, докато спя, ако умре, ако умре…
Вълците още виеха. Тя изпищя и отново запуши ушите си.
— О, богове, затвори прозореца!
— Ако ми се закълнеш, че ще поспиш. — Роб отиде до прозореца, но когато посегна към капаците, към скръбния вой на вълчищата се прибави друг звук. — Псета — каза той и се вслуша. — Лаят всички кучета. Никога досега не са го правили… — Дъхът на Кейтлин секна в гърлото й. Когато вдигна очи, лицето му беше пребледняло на светлината на лампата. — Пожар! — прошепна Роб.
„Пожар — помисли си тя и след това: — Бран!“
— Помогни ми — каза тя настойчиво и се изправи. — Помогни ми с Бран.
Роб сякаш не я чу.
— Гори кулата на библиотеката.
Кейтлин видя мятащите се червени светлини през отворения прозорец и се отпусна облекчено. Бран беше в безопасност. Библиотеката беше от другата страна на откритата полоса и пожарът не можеше да стигне до тях.
— Слава на боговете — прошепна тя.
Роб я изгледа така, сякаш бе полудяла.
— Мамо, ти остани тук. Ще се върна веднага, щом загасим пожара.
И хукна навън. Тя чу как извика на стражите и как тримата се втурнаха по коридора и затрополиха по стълбите.
На двора се разнесоха викове „Пожар!“, писъци, тропот на тичащи хора, цвилене на подплашени коне и яростен лай на кучета. Вслушана в какофонията от звуци тя усети, че вълчият вой е спрял. Вълчищата бяха замлъкнали.
Промълви тиха благодарствена молитва към седемте божии лика и отиде до прозореца. Прозорците на библиотеката бълваха дълги огнени езици. Тя загледа издигащия се към небето черен стълб на пушека и си помисли с тъга за всичките книги, които Старките бяха събирали през вековете. После затвори капаците. А когато се извърна от прозореца, в стаята се беше появил мъжът.
— Вие не трябваше да сте тук — измърмори кисело той. — Никой не трябваше да е тук.
Беше дребен, мръсен, в омазнено кафяво облекло и вонеше на коне. Кейтлин познаваше всички, които работеха в конюшните на замъка, но този човек не беше от тях. Беше мършав, със сплъстена светла коса и воднисти очи, хлътнали в костеливото му лице, а в ръката си стискаше кинжал. Кейтлин погледна към ножа и след това — към Бран.
— Не — каза тя, но думата заседна в гърлото й и излезе хрипливо.
Той, изглежда, я чу.
— Това е милост. Той вече е умрял.
— Не — каза Кейтлин, този път по-високо. — Не, не можеш.
Извърна се мигновено към прозореца да извика за помощ, но мъжът се оказа по-бърз, отколкото предполагаше. Едната му ръка я стисна за гърлото и изви главата й назад, а другата опря върха на кинжала в гръкляна й. Вонеше отвратително.
Тя посегна с двете си ръце, стисна с все сила оръжието и го отмести от гърлото си. Чу го как изруга в ухото й. Пръстите й станаха хлъзгави от кръвта, но не пускаше кинжала. Ръката я стисна още по-здраво и й спря въздуха. Кейтлин извъртя глава и успя да я захапе. Мъжът изпъшка от болка. Тя стисна зъби — и изведнъж той я пусна. Устата й се изпълни с вкус на кръв. Тя пое въздух и запищя, а той я сграбчи за косата и я блъсна; тя залитна и падна; а после той бе застанал над нея, дишаше тежко и трепереше. Още стискаше здраво кинжала в дясната си ръка, хлъзгав от кръвта.
— Не трябваше да сте тук — тъпо повтори мъжът.
И Кейтлин видя как сянката се промъкна през отворената зад него врата. Чу се съвсем тихо ръмжене, като едва нашепната заплаха, но и той, изглежда, го долови, защото започна да се обръща, тъкмо когато вълкът скочи. После двамата се озоваха долу, проснати почти върху падналата Кейтлин. Вълкът го беше захапал за гърлото. Писъкът на непознатия продължи по-малко от секунда, преди звярът да дръпне рязко глава, измъквайки половината от гръкляна му в зъбите си.
Кръвта плисна като топъл дъжд и обля лицето й.
Вълкът я гледаше. Челюстите му бяха червени и мокри, очите му блестяха златни в тъмната стая. Тя осъзна, че е вълкът на Бран. Разбира се, че беше той.
— Благодаря ти — прошепна Кейтлин отпаднало.
Вдигна треперещата си ръка. Искаше да го погали, имаше нужда да го погали. Вълкът пропълзя към нея, подуши пръстите й, после облиза кръвта с грапавия си влажен език. Щом изчисти всичката кръв по ръката й, се обърна, скочи на леглото на Бран и се сви до него. А Кейтлин се затресе в истеричен смях.
Така ги завариха, когато Роб, майстер Лувин и сир Родрик нахлуха в стаята с половината стражи на Зимен хребет.