Когато гърлото й най-сетне пресъхна от смеха, я увиха в топли одеяла и я отведоха в Голямата цитадела, в покоите й. Баба Нан я съблече, помогна й да се окъпе в казана с гореща вода и изми съсирената кръв по нея с мека кърпа.
После дойде майстер Лувин да превърже раните й. Разрезите по пръстите й бяха дълбоки, почти до костта, главата й кървеше на мястото на изскубания кичур. Майстерът каза, че болката тепърва ще се усилва, и й даде маков сок да заспи.
Най-сетне тя затвори очи.
Когато отново ги отвори, й казаха, че е спала четири дни. Кейтлин само кимна и седна в леглото. Сега всичко й заприлича на кошмар. Всичко — от падането на Бран, ужасен сън за кръв и скръб, но болката по ръцете й напомни, че е истина. Чувстваше се слаба и замаяна, но и също така — изпълнена със странна решимост. Сякаш огромно бреме се беше смъкнало от раменете й.
— Донесете ми малко хляб и мед — поръча тя на слугите. — И предайте на майстер Лувин, че превръзките ми трябва да се сменят.
Те я изгледаха изненадано и хукнаха да изпълнят заръката.
Кейтлин си спомни как се беше държала и изпита срам. Изоставила беше всички — децата си, мъжа си, дома. Това повече нямаше да го допусне. Щеше да покаже на тези северняци колко силна може да бъде една жена от рода Тъли на Речен пад.
Преди храната пристигна Роб. С него влезе Родрик Касел, повереникът на съпруга й Теон Грейджой и последен — Халис Молън, мускулест гвардеец с ръбато лице и кафява коса. Той бил новият капитан на гвардията, каза й Роб. Синът й се бе облякъл в щавена кожа и плетена ризница, а на кръста му висеше меч.
— Кой беше? — попита ги тя.
— Никой не знае името му — отговори Халис Молън. — Не е от Зимен хребет, милейди, но някои разправят, че са го виждали да се навърта около замъка през последните няколко седмици.
— Значи е бил някой от хората на краля — рече тя, — или на Ланистър. Изчакал е, докато си заминат.
— Може би — каза Хал. — При толкова непознати, дето се изсипаха в Зимен хребет напоследък, никой не може да каже чий е бил.
— Крил се е в конюшните ви — съобщи Грейджой. — По миризмата му си личеше.
— Но как е могъл да се промъкне незабелязан?
Хали Молън се притесни.
— След като конете на лорд Едард заминаха на юг, а другите пратихме на север за Нощния страж, конюшните останаха полупразни. Не му е било особено трудно да се скрие от конярчетата. Възможно е Ходор да го е видял. Разправят, че момчето се държало странно, но какъвто е тъпичък… — Той поклати глава.
— Намерихме къде е спал — намеси се Роб. — Беше заровил под сламата кожена торба със сто сребърника с еленовия знак.
— Добре е да знам, че животът на сина ми не е продаден евтино — каза с горчивина Кейтлин.
Халис Молън я погледна объркано.
— Извинете, ваша милост. Твърдите, че искал да убие момчето ви?
Грейджой се усъмни.
— Това е налудничаво.
— Той дойде за Бран — заяви Кейтлин. — Мърмореше, че не е трябвало да съм там. Подпалил е библиотеката, мислейки, че ще се втурна да гася и ще отведа стражите с мен. Ако не бях полуобезумяла от мъка, щеше да стане.
— Но защо някой ще иска да убие Бран? — удиви се Роб. — Богове, та той е само едно малко момче, безпомощно, спящо…
Кейтлин изгледа предизвикателно първородния си син.
— Щом ще управляваш севера, би трябвало да се сетиш, Роб. Сам си отговори на въпроса. Защо някой ще иска да убие едно спящо момче?
Преди да успее да й отговори, слугите се върнаха с поднос храна от кухнята. Имаше много повече, отколкото бе поискала: топъл хляб, масло и мед, консервирани боровинки, резен бекон и рохко сварени яйца, и кана с ментов чай. С всичко това дойде и майстер Лувин.
— Как е синът ми, майстер? — Кейтлин погледна отрупания с храна поднос и разбра, че няма апетит.
Майстер Лувин сведе очи.
— Все така, милейди.
Отговорът, който очакваше. Дланите й запулсираха от болка, все едно че ножът все още беше там и режеше до кокал. Тя отпрати слугите и погледна Роб.
— Е, намери ли отговора?
— Някой се е боял, че Бран може да се събуди — каза Роб. — Боял се е от това, което може да каже или да направи. Боял се е от нещо, което знае.
Кейтлин изпита гордост.
— Много добре. — Обърна се към новия капитан на гвардията. — Трябва да опазим Бран. След като се появи един убиец, може да има и други.