— Колко стражи искате, милейди? — попита Хал.
— Докато лорд Едард отсъства, синът ми е господарят на Зимен хребет — заяви тя.
Роб изправи рамене.
— Поставете един човек в болничната стая, денонощно. Един пред вратата, двама долу на стълбището. Никой да не влиза при Бран без мое разрешение или на майка ми.
— Както заповядате, милорд.
— Направете го веднага — настоя Кейтлин.
— И оставете вълка му в стаята с него — добави Роб.
— Да — каза Кейтлин и повтори: — Да.
Халис Молън се поклони и излезе.
— Лейди Старк — заговори сир Родрик. — Успяхте ли да забележите как изглеждаше кинжалът на убиеца?
— Обстоятелствата не ми позволиха да го огледам добре, но мога да се закълна, че беше остър — отвърна със суха усмивка Кейтлин. — Защо питате?
— Намерихме ножа в ръката на този негодник. Стори ми се, че е прекалено фино оръжие за измет като него, затова си направих труда да го огледам подробно. Острието е от валирианска стомана, дръжката — от драконова кост. Такова оръжие не е предназначено за ръцете на човек като него. Някой му го е дал.
Кейтлин кимна замислено.
— Роб, затвори вратата.
Той я изгледа учудено, но я послуша.
— Това, което ще ви кажа сега, не трябва да напуска тази стая — заяви тя. — Искам да ми се закълнете. Ако само част от това, което подозирам, се окаже вярно, то Нед и момичетата ми са изправени пред смъртна опасност, и само една дума, чута от лоши уши, може да струва живота им.
— Лорд Едард е моят втори баща — заяви Теон Грейджой. — Заклевам се.
— Имате думата ми — каза майстер Лувин.
— И моята, милейди — отзова се сир Родрик.
Тя погледна сина си.
— А ти, Роб?
Той кимна.
— Сестра ми Лиза е убедена, че Ланистърови са убили съпруга й, лорд Арин, Ръката на краля — каза им Кейтлин. — Сега се сещам, че Джайм Ланистър не се включи в лова в деня, когато Бран падна. Остана тук в замъка. — В стаята настъпи мъртва тишина. — Не мисля, че Бран е паднал от кулата — наруши тишината гласът й. — Мисля, че е бил хвърлен.
Гледаха я потресени.
— Милейди, това предположение е чудовищно — промълви сир Родрик Касел. — Дори Кралеубиеца ще трепне пред убийството на едно невинно дете.
— Дали? — обади се Теон. — Не съм сигурен.
— Гордостта и амбицията на Ланистърови са безгранични — каза Кейтлин.
— Досега момчето винаги се катереше уверено — каза замислен майстер Лувин. — Познаваше всеки камък в Зимен хребет.
— Богове! — изруга Роб с потъмняло от гняв лице. — Ако излезе вярно, ще си плати той. — Извади меча си и го размаха. — Лично ще го убия.
Сир Родрик го изгледа настръхнал.
— Я го прибери! Ланистърови са на сто левги оттук. Никога не вади меча си, освен когато не си сигурен, че ще го използваш. Колко пъти трябва да ти го кажа, глупаво момче!
Роб прибра посрамен меча в ножницата — отново беше дете. Кейтлин каза на сир Родрик:
— Забелязах, че синът ми вече е надянал стоманата.
— Реших, че му е време — отвърна оръжейникът.
Роб я гледаше притеснено.
— Крайно време — каза тя. — Зимен хребет може много скоро да има нужда от всичките си мечове и най-добре ще е да не са дървени.
Теон Грейджой сложи десница на дръжката на оръжието си и заяви:
— Милейди, ако се стигне до това, моят дом ви дължи много.
Майстер Лувин нервно подръпна верижката на нашийника, стягащ врата му.
— Разполагаме само с предположения. Каним се да обвиним любимия брат на кралицата. Никак няма да й хареса. Трябва да разполагаме с доказателство или да го премълчим завинаги.
— Доказателството ви е кинжалът — каза сир Родрик. — Такова ценно оръжие няма да мине незабелязано.
А Кейтлин осъзна, че има само едно място, където можеше да се разбере истината.
— Някой трябва да замине за Кралски чертог.
— Аз ще отида — каза Роб.
— Не — отвърна му тя. — В Зимен хребет винаги трябва да има един Старк.
Огледа един по един сир Родрик с големите му бели бакенбарди, майстер Лувин в сивия му халат и младия Грейджой — строен, млад и буен. Кого да прати? На кого да се довери? И разбра. Кейтлин отметна завивките с вкочанените си като камък пръсти и стана от леглото.
— Трябва да отида аз.
— Милейди — каза майстер Лувин. — Разумно ли е? Ланистърови несъмнено ще посрещнат пристигането ви с подозрение.