— А Бран? — попита Роб. Бедното момче вече изглеждаше напълно объркано. — Как ще го оставиш?
— Вече направих всичко, каквото мога за Бран — отвърна тя и положи ранената си ръка на рамото му. — Неговият живот е в ръцете на боговете и на майстер Лувин. И както сам ми напомни, Роб, имам и други деца, за които трябва да се погрижа.
— Ще ви трябва силна охрана, милейди — каза Теон.
— Ще пратя Хал с отряд гвардейци — каза Роб.
— Не — заяви Кейтлин. — Голямата група привлича нежелано любопитство. Не искам Ланистърови да разберат, че идвам.
Сир Родрик възрази.
— Милейди, позволете поне аз да ви придружа. Кралският път може да е опасен за самотна жена.
— Няма да хвана кралския път — отвърна Кейтлин.
Помисли малко, след което кимна в съгласие.
— Двама ездачи могат да се движат бързо колкото един и доста по-бързо от дълга колона, обременена с фургони и къщи на колела. Ще приема с благодарност компанията ви, сир Родрик. Ще поемем по Белия нож надолу до морето и при Бял залив ще наемем кораб. Яки коне и бързи ветрове би трябвало да ни отведат до Кралски чертог много преди Нед и Ланистърови.
„А тогава — помисли тя, — ще видим каквото ще видим.“
САНСА
На закуска Септа Мордейн уведоми Санса, че Едард Старк е излязъл още призори.
— Кралят го повика. Сигурна съм, че е поредният лов. Чух, че по тези земи още се въдят космати бизони.
— Никога не съм виждала бизон — отвърна Санса и подаде парче бекон на Лейди под масата. Вълчицата го пое от ръката й с деликатност на кралица. Септа Мордейн изсумтя неодобрително.
— Една благородна дама не храни кучета под масата — заяви тя, отчупи си още едно парче от медената пита и остави меда да покапе по филията хляб.
— Тя не е куче, а вълчище — подчерта Санса, докато Лейди облизваше пръстите й с грапавия си език. — Все едно, татко разреши да ги държим с нас, ако искаме.
Септата не остана доволна.
— Ти си добро момиче, Санса, но честна дума, щом се стигне до това същество, ставаш опърничава като сестра си Аря. — И веднага се навъси. — Впрочем, къде е Аря тази сутрин?
— Не беше гладна — отвърна Санса, макар да знаеше много добре, че сестра й най-вероятно се е промъкнала рано в кухнята и е излапала закуската на някое от кухненските ратайчета.
— На всяка цена й напомни да се облече днес хубаво. Сивото кадифе например. Всички сме поканени да се повозим с кралицата и принцеса Мирцела в кралската къща на колела и трябва да изглеждаме възможно най-добре.
Санса вече изглеждаше възможно най-добре. Реса си дългата кестенява коса, докато не заблестя, и си избра най-хубавите сини коприни. Този ден го чакаше от близо седмица. Голяма чест беше да се возиш с кралицата, а и принц Джофри можеше да е там. Годеникът й. Само като си го помисли, нещо в нея запърха, въпреки че нямаше да се оженят още много години. Санса все още дори не познаваше Джофри, но вече беше влюбена в него. Той бе всичко, което си бе мечтала, че ще е нейният принц — висок, красив и силен, с коса като злато и тя ценеше всяка възможност да прекара с него, колкото и малко да бяха възможностите. Единственото, което я безпокоеше днес, беше Аря. Аря имаше навик да разваля всичко. Човек никога не знаеше какво ще направи.
— Ще й кажа — отвърна Санса колебливо, — но тя ще се облече както винаги. — Надяваше се само да не е твърде смущаващо. — Ще ме извините ли?
— Извинена си — кимна септа Мордейн и си намаза още хляб с мед, а Санса се смъкна от пейката и изскочи от гостилницата на хана. Лейди заприпка по петите й.
Постоя малко отвън сред виковете, ругатните и скърцането на колела. Хората разваляха палатките и павилионите и товареха фургоните за поредния дневен преход. Ханът представляваше масивна триетажна постройка от светъл камък — най-големия хан, който Санса бе виждала досега, но въпреки това можеше да предложи нощувка за не повече от една трета от кралската свита, разраснала се до над четиристотин души с добавката на домакинството на баща й и свободните конници, присъединили се към тях по пътя.
Намери Аря на брега на Тризъбеца. Сестра й се мъчеше да укроти Нимерия, за да изтрие калта от козината й. Вълчицата, изглежда, не харесваше досадната процедура. Аря носеше същия кожен костюм за езда като вчера и онзи ден.
— По-добре си облечи нещо хубаво — каза й Санса. — Така нареди септа Мордейн. Ще пътуваме в къщата на колела с кралицата и принцеса Мирцела.