— Аз не — отвърна Аря, докато се мъчеше да среши сплъстено валмо от сивата козина на Нимерия. — Двамата с Мика ще пояздим нагоре по течението да потърсим рубини при брода.
— Рубини ли? — обърка се Санса. — Какви рубини?
Аря я изгледа, все едно искаше да каже, че е много глупава.
— Рубините на Регар. Там крал Робърт го е убил и е спечелил короната.
Санса погледна с неверие мършавата си сестра.
— Не можеш да търсиш някакви си рубини, когато принцесата ни очаква. Кралицата ни е поканила и двете.
— Не ме интересува — каза Аря. — Къщата на колела дори няма прозорци, нищо не можеш да видиш.
— Какво толкова искаш да гледаш? — подразни се Санса. Беше толкова възбудена от поканата, а тъпата й сестра щеше да провали всичко, точно както се опасяваше. — Само поля, ферми и укрепления.
— Не е така. — упорито възрази Аря. — Ако дойдеш някой път с нас, ще се увериш.
— Мразя ездата — сърдито заяви Санса. — Само се потиш, цапаш се и после цялата си натъртена.
Аря сви рамене.
— Стой мирно — сопна се тя на Нимерия. — Няма да те заболи. — После се обърна към Санса. — Когато пресичахме Шийката, преброих трийсет и шест цветя, каквито не бях виждала, а Мика ми показа лъвски гущер.
Санса потръпна. Това пресичане на Шийката беше продължило дванадесет дни. Тътриха се по някакъв лъкатушен път, през някакво безкрайно черно тресавище, и всеки миг от този тягостен път й беше противен. Въздухът беше влажен и душен, а пътят — толкова тесен, че дори не можеха да си направят приличен лагер през нощта, а трябваше да спират на самия път. Наоколо ги притискаха гъсти гори с полузатънали в тиня дървета, с клони, от които се спускаха завеси сивкав мъх. Из тинята цъфтяха някакви огромни цветове и се носеха лениво по застоялата вода, но ако човек бе толкова глупав, че да нагази във водата да ги откъсне, дебнеха да го засмучат подвижни пясъци, змии съскаха от дърветата и лъвски гущери със зейнала паст, полупотопени във водата, като огромни черни дънери с очи и зъби.
Но всичко това естествено не беше спряло Аря. Един ден тя се върна, ухилена с конската си усмивка, с чорлава коса и цялата оплескана с кал, стиснала до гърдите си раздърпана китка пурпурни и зелени блатни цветя. За татко. Санса все се надяваше, че той ще каже на Аря да се държи прилично като знатна млада дама, каквато уж беше, но той така и не го каза. Само я прегърна и й благодари за цветята. Това още повече влоши положението. След това се оказа, че пурпурните цветя ги наричали „отровни целувки“ и Аря получи обриви по ръцете. Санса се обнадежди, че това поне ще я вразуми, но Аря само се засмя и на другия ден се наплеска с кал по ръцете като някаква невежа блатна жена, само защото приятелят й Мика казал, че това щяло да спре сърбежа. Имаше отоци по ръцете и по раменете — виолетови подутини и повехнали жълто-зеленикави кели — Санса ги видя, когато сестра й се съблече за спане. Как ги понасяше, само седемте богове знаеха.
Аря продължаваше да вчесва калната козина на Нимерия и да дрънка за разни неща, които била видяла по пътя на юг.
— Миналата седмица открихме онази запустяла стражева кула, а предния ден гонихме стадо диви коне. Трябваше да видиш само как побягнаха, като усетиха миризмата на Нимерия. — Вълчицата се задърпа в ръцете й и Аря я сгълча. — Престани, трябва да те оправя и от другата страна, цялата си се окаляла.
— Не бива да се отдалечаваш от колоната — напомни й Санса. — Татко така каза.
Аря сви рамене.
— Аз не се отдалечавам много. Все едно, Нимерия винаги е с мен. Пък и не винаги се отдалечавам. Понякога е забавно просто да пояздиш край фургоните и да си поговориш с хората.
Санса много добре знаеше що за хора бяха тези, с които Аря обичаше да си говори: скуайъри, коняри и слугинчета, старци и голи дечица, свободни конници с груби езици и съмнителен произход. Аря можеше да се сприятели с всеки. Този Мика беше най-тежкият случай. Момче на един касапин, тринайсетгодишен и див, спеше във фургона с месото и вонеше като дръвника за клане. Само от външността му на Санса й прилошаваше, но Аря, изглежда, предпочиташе неговата компания пред нейната.
Търпението й взе да се изчерпва.
— Трябва да дойдеш с мен — твърдо заяви тя на сестра си. — Не можеш да откажеш на кралицата. Септа Мордейн ще те чака.