— Всичко го е измислил оня Франк Мадок, нали? Знам, че той ти пусна мухата, знам го.
Джеф поклати глава.
— Вече ти казах, че предложението бе мое.
Джуди обаче не искаше да го чуе.
— Не трябва да се мъкнеш с него. Знаех си, че ще стане нещо такова. Той все се мисли за голяма работа, сякаш е най-великият мозък на света. Нима не си го разбрал досега?
— Миличка, той няма нищо общо с това. Идеята е изцяло моя и ще проработи. Само имай търпение до утре и сама ще се увериш.
— Какво разбираш ти от тези работи. — Хладният нощен бриз се оживи и тя измъкна ръка от неговата, за да вдигне ципа на якето си. — Дори нямаш право сам да залагаш, та се налага Франк да го прави вместо теб.
— Знам точно колкото ми трябва — усмихна се Джеф.
— Разбира се, достатъчно, за да профукаш всичките си пари. Достатъчно, за да продадеш колата си. Още не може да ми го побере главата, че ти всъщност наистина продаде колата си, за да заложиш на конни надбягвания.
— Утре следобед ще си купя нова. Ако искаш ела с мен и двамата ще я изберем. Каква предпочиташ да бъде — „Ягуар“, „Корвет“ или нещо друго?
— Стига празни приказки, Джеф. Знаеш ли, мислех си, че те познавам достатъчно добре, но сега…
Вятърът завъртя няколко листа и изсипа едно в косата на Джуди. Джеф се присегна да го извади и жестът му се превърна в милувка. Момичето омекна под дланта му и той нежно прокара листото по бузата й, поднесе го към устните на Джуди, а после го притисна към своите.
— О, скъпи — прошепна тя и се сгуши в него. — Не искам да ме мислиш за мърморана. Просто толкова се тревожа за теб, че не ми се ще…
— Шшшт — прошепна Джеф и взе лицето й в дланите си. — Няма за какво да се тревожиш. Наистина е така.
— Но ти не…
Целувката му я накара да замлъкне и двамата останаха в тази поза, докато до тях не долетя строгият глас на възпитателката:
— До пет минути всички да са се прибрали!
Джеф тръгна да я изпраща към ярко осветената входна врата на пансиона. Покрай тях бързаха още десетки момичета.
— И какво сега — каза той, — искаш ли да дойдеш утре с мен за кола?
— О, Джеф — въздъхна Джуди. — Утре следобед трябва да завърша съчинението си за края на срока, но ако дойдеш към седем, ще те заведа в „Дули“ да ти купя един сандвич. И недей да униваш много, като изгубиш. Поне ще ти бъде за урок.
— Разбира се, госпожо — усмихна се той. — Ще си записвам най-прилежно.
Портиерът на „Кралската каляска“ паркира червения им „Ягуар“. Джеф пъхна в ръката на келнера двадесетачка и на никого не му хрумна да пита за възрастта на Джуди, когато поръчаха бутилка „Мое е Шандо“.
— За Шатогей — вдигна чашата си с шампанско Джеф.
Джуди също вдигна чаша, но се поколеба.
— Предпочитам просто да пием за тази вечер — каза тя.
Кристалът иззвъня и те отпиха. Джуди изглеждаше просто прекрасно. Носеше тъмносинята си къса рокля, купена специално за пролетта, и създаваше впечатление на нещо средно между момиче, престорило се на дама, и неустоимо сексапилна жена. Предишния път Джеф я бе пренебрегнал прекалено бързо в търсене на жена, чийто опит да съответства на неговия. Е, сега поне знаеше, че желанието му е неосъществимо. Сега му стигаше да се наслаждава на искреното й, естествено държание, толкова различно от евтиното еротично излъчване на Шарла или от ледената недостъпност на Даян. Невинността на Джуди имаше нужда да бъде закриляна, а не отритната.
„Кралската каляска“ бе един от многото средно скъпи американски ресторанти, които не предлагаха нищо екстравагантно в менюто си, но Джуди въпреки това бе впечатлена и явно полагаше всички усилия да се държи съвсем като възрастна. Джеф й поръча омар, а за себе си филе. Тя го изчака да започне пръв, за да види коя вилица използва за салатата и коя за предястието, и непресторената й неопитност умили Джеф.
След като приключиха с вечерята и им донесоха „Драмбюи“38, Джеф подаде на Джуди малката кутийка с надписа на бижутерско ателие „Клод С. Бенет“. Тя го отвори и в продължение на няколко секунди гледа втренчено чудесния двукаратов пръстен с диаманти, след което сълзите й потекоха.