От кларнета се разнесоха ниски и гърлени звуци, изпълнени с чувство за мимолетност и съжаление в минорна гама. Бяха неустоими, непоносими. Джеф се сви в стола си и се опита да не чува музиката. Той се протегна за чашата си и разля виното.
— Какво става? — докосна рамото му Мирей.
Джеф се опита да й отговори, но не успя.
— Allons-y45 — каза тя и го издърпа на крака. — Отиваме навън да подишаме малко чист въздух.
Те излязоха на улица „Дьо ла Юшет“, където препръскваше дъжд. Джеф вдигна лице към небето и позволи на капките да го охладят и да се стичат по челото му. Мирей се протегна и го погали по бузата с тънката си ръчица.
— От музиката може да боли — каза нежно тя.
— Мммм.
— Не е добре. По-хубаво… comment dit-on ‘oubier’?46
— Забравям.
— Oui, c’est са47. По-добре да забравиш.
— Да.
— За известно време.
— За известно време — съгласи се Джеф и двамата тръгнаха надолу по улицата да търсят такси.
Щом пристигнаха в апартамента на Джеф на улица „Фош“, Мирей напълни малка лула с кафяви бучки хашиш и с опиум. После приседна до него на ориенталския килим, запали сместа и му подаде лулата. Той дръпна дълбоко и я запали отново, щом загасна.
Джеф бе опитвал на няколко пъти марихуана още в първия си живот, но никога не бе изпитвал такова благодатно спокойствие. Малро описваше пушенето на опиум по същия начин — „сякаш се носиш върху огромни неподвижни крила“. Хашишът обаче не позволява разсъдъкът ти да се замъгли и го пази да не отлети в страната на сънищата.
Мирей се излегна по гръб на килима и зелената й копринена рокля се вдигна до средата на бедрата й. Дъждът отвън се усилваше и монотонният му ритъм по прозореца я накара да върти глава в такт и да пилее рижавата си коса ту по лицето, ту по голите си рамене. Джеф погали прасеца й и дланта му се закатери нагоре по вътрешната страна на бедрото. Мирей измърка доволно и насърчително. Той се наведе над нея, разкопча горните копчета на роклята й и отдолу се показаха момичешки гърди.
Двамата използваха телата си като инструменти още там, на пода, с безмълвна страст. Когато свършиха, Мирей напълни нова лула с опияняващата смес, но нея вече изпушиха в спалнята. Този път се любиха дълго и мързеливо, скрити под завивките, а ръцете и краката им се сплитаха с новопридобита фамилиарност. Камбаните на „Сент Оноре д’Ело“ вече призоваваха най-ранобудните богомолци за сутрешната служба, когато Мирей седна отгоре му и стройните й хълбоци игриво заподскачаха.
Шарла влезе в апартамента заедно с влажното и намусено утро.
— Здрасти — каза тя, провряла глава в спалнята. По лицето й бе изписано единствено изтощение. — Какво ще кажете за чашка кафе?
Мирей седна в леглото и раздруса червената си коса.
— А ще се намери ли и малко коняк с него?
Шарла свали роклята си, която приличаше на хармоника, и заопипва в гардероба за халата си.
— Идеята не е лоша — прецени тя. — Ще се включиш ли и ти, Джеф?
Той премигна и се опита да прогони опияняващото действие на наркотика.
— Да, май ще опитам.
Мирей стана и безгрижно се отправи към банята за душ. Когато Шарла се появи отново с поднос в ръце, дребничката червенокоса французойка седеше на края на леглото и подсушаваше косата си, все още гола. Докато пиеха примесеното с коняк кафе, двете жени сладкодумно обсъждаха новия бижутериен магазин на улица „Риволи“.
Малко след девет Мирей заяви, че трябва да отскочи до вкъщи и да се преоблече. Към единадесет имала среща с някакъв приятел и не искала да се появи в кафето със снощната рокля. Тя целуна Джеф за довиждане, прегърна набързо Шарла и изчезна.
Веднага щом входната врата се затвори след французойката, Шарла разчисти чашите от леглото, отгърна чаршафите и горещият й език се плъзна надолу по корема на Джеф. Той бе отпуснат, но ласките не закъсняха да събудят живота у него.
Така и не попита Шарла къде е била цяла нощ; пък и какво значение имаше.
Вълните на Средиземно море се разбиваха тихо в каменистия бряг, а шепотът им навяваше чувство за вечност, за неизменност. Откъм близките кафенета се носеше апетитната миризма на току-що сварената прочута марсилска рибена чорба буябес. Джеф усети, че огладнява, и възнамеряваше веднага щом момичетата излязат от водата, да им предложи да хапнат по нещо.