Докато я чакаше да се появи, огледа рафтовете й с книги и плочи. Не личеше домакинята му да чете много художествена литература или пък да слуша популярна музика. Книгите й бяха предимно биографии, научна литература и бизнес наръчници, въвеждащи в света на киноиндустрията, докато сред плочите преобладаваха произведения на Бах, Хендел и Вивалди.
Памела се появи, обута с протрити джинси и навлякла разпусната тениска, пое бирата от ръката му и се отпусна в един мек стол.
— Онази история, която ми разказа за самолета… Било е доста глупаво от твоя страна.
— Какво искаш да кажеш?
— В края на втория си цикъл, когато разбрах, че всичко може да се повтори отново, назубрих един списък със самолетните катастрофи, станали от 1963 насам. Запомних още имена на опожарени хотели, дерайлирали влакове, земетресения… с една дума, на всички по-значителни трагедии.
— И аз започнах да си мисля дали да не го направя.
— Трябваше вече да си го сторил. Както и да е. Какво стана после? Какво си правил оттогава досега?
— Чакай малко, не ми се струва много честно аз постоянно да дърдоря, а ти да мълчиш. На мен също ми е любопитно.
— Нека първо свършим с твоята история и после ще чуеш моята.
Джеф се настани на канапето срещу нея и се опита да й обясни причините за доброволното си заточение през последните девет години: естетическото удоволствие от единението с плодовете на земята, завладяващата им симетрия във времето, живите растения, увяхващи, за да могат да разцъфнат отново, цветовете и гроздовете, появяващи се година след година от сбръчкалите се предната есен лози.
Памела кимна замислено и се загледа в преплетените линии на мандалите.
— Чел ли си свещените книги на индусите? — попита тя. — Ригведа, Упанишадите?
— Само Бхагавадгита. Преди много, много време.
— „Аз съм се раждал толкова пъти!/ И ти неведнъж си се раждал, Арджуна“ — цитира тя с лекота. — „Но аз си спомням своите раждания./ Ти, Парамтапа, не помниш своите.“62 — В погледа й проблеснаха искри. — Понякога си мисля, че там всъщност става въпрос за нас. Не за прераждането като еднопосочен процес, движещ се само напред, а за малки късчета от световната история, които се повтарят отново и отново… докато разберем какво всъщност се случва и върнем събитията в нормалното им русло.
— Но ние вече сме разбрали и въпреки това продължаваме да се лутаме в един и същи кръг.
— Може би процесът продължава, докато всички го осъзнаят — отвърна тихо Памела.
— Не мисля. И двамата с теб сме го разбрали веднага, а човек явно или го разбира, или не. Останалите просто преживяват събитията отново, без това да им прави впечатление.
— Освен хората, до чийто живот се докосваме. Тях можем да променим.
Джеф се усмихна цинично.
— Значи според теб сме пророци, спасители, така ли?
Памела извърна очи към океана.
— Може и да сме.
Джеф изпъна гръб и я изгледа втренчено.
— Чакай, чакай малко, в твоя филм се разказва за нещо друго. Или се лъжа? С него не възнамеряваш да подготвиш хората… Нямаш намерение да…
— Не знам какви намерения имам. Все още не знам. Твоята поява преобърна всичко наопаки. Въобще не съм очаквала това да се случи.
— И какво предлагаш, да станем родоначалници на някакъв култ ли? Не си ли даваш сметка каква катастрофа…
— Нищо не знам! — прекъсна го гневно тя. — Защо си мислиш, че съм по-малко объркана от теб или пък че не искам да поставя ред в живота си. Да не би да твърдиш, че просто ще зарежеш всичко, без дори да се опиташ да разбереш какво, по дяволите, означава. Давай тогава! Прав ти път! Тичай обратно в ранчото при царевицата, но само не се опитвай да ме учиш какво трябва да правя аз.
— Просто се опитвах да ти дам съвет. Сещаш ли се за някой друг, от когото можеш да го поискаш при тези обстоятелства?
Тя се намръщи, неспособна отведнъж да укроти гнева си.
— Добре, да оставим този въпрос за по-късно. Искаш ли да чуеш какво се случи с мен, или не?
Джеф се отпусна обратно в мекото канапе и я изгледа предпазливо.
— Разбира се, че искам — отвърна с равен тон той. Нямаше представа какво може отново да я разгневи. Е, в крайна сметка й влизаше в положението и бе готов на компромиси.
Памела кимна отривисто.
— Добре, ще донеса по още една бира.
Джеф научи, че Памела Филипс се родила в Уестпорт, Кънектикът, през 1949 в семейството на заможен брокер на недвижими имоти. Имала нормално детство, прекарала обичайните болести, преживяла типичните радости и скърби на юношеството. Учила история на изкуството в колежа „Бард“, пушила доста трева, протестирала във Вашингтон, спала с момчета не повече от останалите си връстнички. Вярна на своето поколение, тя все пак „влязла в правия път“ малко след оставката на Никсън. Омъжила се за адвокат и се преместила в Ню Рошел. Имали две деца — момче и момиче. Предпочитала да чете любовни романи, в свободното си време рисувала, а когато имала възможност, отделяла време и средства за благотворителност. Потискала се, че не прави кариера, от време на време си позволявала скришом по цигара с марихуана и играела аеробика, за да поддържа фигурата си.
62
Всички цитати от Бхагавадгита са взети от изданието на „Народна култура“ 1989 г. са в превод на Йорданка Пейчинова и Владимир Левчев. — Б.пр.