— Но аз нямам нищо против да сготвя…
Джеф поклати глава.
— Настоявам. Искам да те почерпя една вечеря.
— В такъв случай… ще трябва отново да се преоблека.
— Така си добре. Обуй само едни обувки, и готово. Ако нямаш нищо против да идеш на вечеря в неофициално облекло, разбира се.
За пръв път, откакто се бяха срещнали, Памела се усмихна.
Вечеряха навън, на самотна маса с изглед към океана. Когато приключиха и им поднесоха кафе с коняк, луната вече се издигаше над Пасифика. Продълговатото й отражение, продължаващо в прозорците зад гърба им, разцепваше като с меч синьо-черната вода.
— Виж — каза Джеф и посочи лунната пътека пред тях. — Също като…
— … плаката на „Звездно море“. Знам. Откъде, мислиш, съм взела идеята?
— За великите мозъци — усмихна се Джеф и вдигна чаша.
Памела се поколеба, но после вдигна чашата си с коняк и леко я чукна в неговата.
— Кажи ми, наистина ли ти хареса филма — попита тя, — или той бе само претекст да разбереш коя съм всъщност.
— Нямаше нужда да задаваш този въпрос — отвърна искрено той. — Много добре знаеш колко е хубав. Развълнувах се, както и всички останали, макар че със сигурност бях единственият шокиран от появата му по екраните.
— Сега, надявам се, знаеш как се почувствах първия път, когато някакъв съвсем неизвестен човек застреля Кенеди. Какво според теб означава това? Защо все пак го убиха, въпреки всичко, което си направил, за да го предотвратиш?
Джеф повдигна рамене.
— Възможностите са две. Първо, може би наистина е съществувал добре организиран заговор за убийството на Кенеди, и в него Осуалд е бил просто пионка. Човекът, който евентуално е планирал операцията, е разполагал с Бенет в запас, ако с първия стрелец се случи нещо. Не е изключено да е имало и други подкрепления. Цялата работа е била изпипана до етапа, в който Джек Руби убива непосредствения извършител. Премахването на Осуалд от играта е било просто малко неудобство за хората зад кулисите. Кенеди е бил обречен да умре независимо от усилията ми просто защото убийците му, които и да са те, са били отлично организирани, за да ги спре нещо. Това е едната възможност. Другата е по-неясна, но има много по-голяма връзка с нас двамата и именно на нея съм склонен да вярвам.
— И коя е тя?
— Каквото и да правим, не сме в състояние да използваме знанията си за бъдещето, за да предизвикаме някаква значителна промяна в историята на света. Възможностите ни са ограничени. Не знам докъде се простират тези граници или пък по какъв начин са наложени, но мисля, че съществуват.
— Но ти си създал международен конгломерат. Притежавал си големи компании, които никога преди това не са били свързани една с друга…
— И въпреки това не съм спънал по никакъв начин естествения ход на нещата — отвърна Джеф. — Компаниите са продължили да съществуват както винаги, произвеждали са същите стоки, наемали са същите хора. Единственото ми постижение е, че съм отклонил част от печалбата към себе си. Промените в личния ми живот бяха фундаментални, но погледнато в едър план, постиженията ми не са променили нищо особено. Вън от финансовите среди голямата част от хората, включително и ти, дори не са подозирали за съществуването ми.
Памела замислено се заигра с една салфетка.
— А какво ще кажеш за „Звездно море?“ Половината от населението на планетата знае за него. Аз пропагандирах нови възгледи, нов начин за възприемане на човечеството като част от вселената.
— Артър Найт във „Варайъти“63, ако не се лъжа.
Памела се изчерви и вдигна ръка, за да го прикрие.
— Признавам, че прегледах отзивите на критиката, преди да дойда при теб. Филмът е прекрасен, честна дума, но в крайна сметка си остава просто развлечение и нищо повече.
Очите й станаха стъклени и в тях заиграха гняв и наранена гордост.
— Все пак може би е нещо повече. Може би е началото на… — Тя спря и се овладя. — Няма значение. Не споделям песимизма ти за нашите възможности, но нека засега оставим темата настрана. Искаш ли да чуеш какво преживях през втория си „риплей“… Нали така наричаш циклите?
— Не знам защо, но така започнах да мисля за тях. Име като всички други. А ти готова ли си да ми разкажеш?
— Щом съм чула твоите преживявания, би трябвало да те осведомя и за моите.