Выбрать главу

Декър не откъсваше очи от Милтън.

– Точно така, Алекс. Затова се надявам господин Еймс да ни каже това, което съпругата му не иска да знаем.

Всички насочиха вниманието си към Милтън, който се изправи бавно и се облегна на стола си. После избърса сълзите си и този път не погледна към жена си.

– За разлика от Сюзан аз поддържах връзка с Пами.

– И? – подкани го Декър.

– Работеше като сервитьорка в заведение за бързо хранене до голямата бензиностанция на шосето, което води към града.

– Тя ли ви го каза?

– Не, чух го от друг човек. От шофьор, който прави доставки там. Аз… аз отидох, за да поговоря с нея. Но когато видях какво е облякла, как изглеждаха всички сервитьорки в това заведение… Та те бяха полуголи! И мъжете ги изпиваха с погледи. Беше толкова възмутително! Не можех да повярвам, че собствената ми дъщеря…

Сюзан изсумтя презрително.

Милтън преглътна нервно и отново сведе очи.

– И тогава ѝ казахте какво мислите? – предположи Джеймисън.

Той кимна, но не вдигна глава.

– Казах ѝ… казах ѝ, че се срамувам от нея и не искам да я виждам отново.

Милтън избухна в плач и повече не успя да отговори на нито един въпрос.

22.

Декър се взираше през прозореца на хотелската си стая към улицата, която гъмжеше от автомобили и пешеходци. Фракингът, мислеше си той, е превърнал Северна Дакота от заспал фермерски щат в процъфтяващ промишлен център.

Нямаше представа защо Памела Еймс е отишла при Паркър. И да е имала дамска чанта, тя липсваше. Същото се отнасяше и за мобилния ѝ телефон. Оръжието на убийството беше изчезнало. Нямаше нейни отпечатъци в пикапа на Паркър, затова Декър не знаеше как се е добрала до ранчото му. Уолт Садърн щеше да извърши аутопсията и той се надяваше да научи от нея нещо, което да им помогне.

Разговаряха с хората от заведението до бензиностанцията. Памела наистина бе работила там, но беше пропуснала нощната си смяна. Колегите ѝ напразно се бяха опитвали да се свържат с нея по телефона – което потвърждаваше предположението, че е имала мобилен телефон. Кели се помъчи да проследи местоположението на апарата, но без резултат. Никой не знаеше и къде е живяла. Управителят на заведението обясни, че чековете със заплатата не се изпращат по пощата, а се получават на ръка в края на работната седмица. Ако бе сменяла квартири или бе живяла в някоя изоставена къща, както нерядко се случваше, може би никога нямаше да установят какво точно е правила в месеца след напускането на Колонията.

Декър погледна часовника си. До срещата му с Бейкър в "Окей, жокей" оставаха трийсет минути. Той позвъни на личния телефон на Богарт, но се включи гласова поща. Остави съобщение, в което му разказа за убийството на Памела, за изчезването на Паркър и за възможната им връзка със смъртта на Креймър. Не изключи вероятността Паркър да е бил отвлечен. Или да е убил момичето поради някаква причина и да е избягал.

Той се изми, сложи си чисти дрехи и излезе. На път за бара срещна Бейкър на улицата.

– Как върви разследването?

– Върви криво-ляво. А фракингът?

Бейкър се усмихна широко.

– Супер е!

Влязоха в "Окей, жокей", намериха си като по чудо свободна маса и си поръчаха наливна бира.

Когато им я донесоха, те надигнаха халбите и ги преполовиха.

– Пак говорих с Рене – започна Декър.

– Да, тя ми каза. Надявам се, че вече не се тревожиш чак толкова за нас.

– Виж, Стан, не е нужно да се притесняваш за мен. Щом вие сте добре, щом сте се погрижили за децата, значи всичко е наред.

Бейкър остана изненадан, но и доволен от думите му.

– Благодаря ти, Еймъс. Между нас с Рене все още има добри чувства. Предполагам, че така ще бъде винаги. Толкова години сме били заедно, а имаме и деца, разбира се. Заради тях ще останем близки независимо от обстоятелствата. Децата са всичко… – Бейкър пребледня, когато изрече последните думи, и каза: – Аз… имах предвид…

– Знам, Стан – отвърна Декър и отпи от бирата си. – Доколкото разбирам, тук ти харесва, а?

– О, да, някои по-млади колеги намират градчето за прекалено затънтено, но аз съм живял в Аляска, където думата "затънтено" има съвсем друг смисъл.

– Разкажи ми за този бизнес с фракинга – каза Декър.

– Защо се интересуваш? – учуди се Бейкър.

– Разследвам убийство. Хората убиват поради какви ли не причини – за пари и власт например. А тук парите и властта са свързани с фракинга, нали?