– Да, тогава научихме какво се е случило. Но нямаме представа кой я е убил.
– Или защо е дошла тук.
– Именно.
– В онзи дом за възрастни хора живее един старец, Брадли Даниълс, който е работил във военновъздушната станция до Лондон преди десетилетия. Креймър, която тогава се е представяла за Мери Райе, е била негов физиотерапевт. Така са се запознали.
– Знаехме, че работи в старческия дом – отвърна Синия. – Ние платихме курсовете ѝ по физиотерапия. Според мен тя сменяше работата си толкова често само за да ни кара да вършим разни неща за нея. Да ѝ даваме пари, да плащаме за образованието ѝ…
– Сигурно много ви е мразила – отбеляза Джеймисън.
– Не се съмнявам, и аз бих реагирал така на нейно място. Но разкажете ми за този господин Даниълс.
– Разговаряхме с него – каза Декър. – Но щом го попитахме какво е правил тук, веднага млъкна. Заяви, че било секретно.
– А когато Декър му съобщи, че Мери Райе е убита, той си изпусна нервите. Разкрещя се да изчезваме.
– Предполагате, че ѝ е казал нещо? И това е причината Креймър да дойде тук? – попита Роби.
Декър и Джеймисън кимнаха.
– Може да се е почувствал виновен за смъртта ѝ – отвърна Синия. – И това да е предизвикало гнева му.
Декър го погледна.
– Какво знаете за военновъздушната станция,Дъглас С. Джордж"?
– Тя се намира под командването на ВВС, поне на теория. Но има нещо странно в нея…
– Какво? – попита Джеймисън.
– В Северна Дакота има още една подобна станция. Тази тук е построена през петдесетте, онази – през шейсетте. Втората е действала за много кратко, след което по-голямата част от нея е била затворена, тъй като не е изпълнявала първоначалната си мисия, а разходите за поддръжката ѝ са били твърде големи. Но и сега продължава да следи небето с радарните си системи.
– Също като тази тук?
– Да.
– С други думи, дейността им се припокрива – заключи Декър.
– Именно.
– Научихме нещо, което може би допълва онова, на което е станал свидетел Роби. Имам предвид мъжете, качени в онази линейка. Разговаряхме с фермер, който живее близо до станцията… – започна Декър и разказа какво е видял Робърт Уайт в онази нощ.
– Това е много притеснително – каза Синия.
– Но предполагам, че хвърля светлина върху случващото се там – отвърна Декър.
– Тънък лъч светлина, да – заяви Синия. – Роби?
– Да, сър?
– Трябва да проверим това. Веднага.
– Слушам – отвърна Роби и излезе.
Синия погледна Декър и каза:
– Очевидно става въпрос за нещо по-голямо от разследване на убийство.
– Ако положението е толкова сериозно, защо не повикате големите момчета?
Синия го изгледа спокойно и отвърна:
– Проблемът, господин Декър, е, че големите момчета, както се изразихте, вече са тук.
45.
Декър и Джеймисън се върнаха в Лондон. Тъкмо минаваха покрай модерна шестетажна жилищна сграда, когато Джеймисън забеляза нещо.
– Това не е ли Хю Досън? – попита тя.
Местният магнат тъкмо слизаше от черен рейндж ровър, последен модел.
– Да, той е.
– Излязъл е доста късно.
Двамата наблюдаваха как Досън се оглежда предпазливо, преди да влезе в сградата.
– Спри – каза Декър.
Джеймисън паркира до бордюра.
Във фоайето имаше рецепция и когато пристъпиха към нея, чуха вратата на асансьора да се затваря. На рецепцията стоеше млада жена, облечена в строга тъмносиня униформа с табелка, на която бе изписано името ѝ – Сара.
– С какво мога да ви помогна?
Декър и Джеймисън застанаха на рецепцията.
– Сара, ние работим за господин Досън – каза Декър. – Знаем, че би трябвало да е тук в момента. Подозирам, че току-що се разминахме. – Той потупа джоба на сакото си. – Това са документи, които трябва да му предадем. Той ги забрави и ни помоли да му ги донесем.
– Изпуснахте го за секунди. Току-що се качи в асансьора. Мога да му ги предам.
Декър се намръщи и поклати глава.
– Изобщо не се съмнявам във вашата надеждност, но господин Досън беше пределно ясен. Документите са поверителни. Предам ли ги на човек, който няма право да ги вижда, ще остана без работа.
Жената погледна Джеймисън.
– Колегата ми е напълно сериозен – потвърди тя.
– Добре, няма проблем. Господин Досън се качи в петстотин и три.
– Точно така. А това беше… – Декър погледна безпомощно Джеймисън. – По дяволите, забравих името! – Той се обърна към Сара и каза сконфузено: – Господин Досън сключва толкова много сделки. Трудно е да запомним всички имена.