— Все още не си спечелил.
— Това ме възхищава у теб. Никога не се предаваш. Но е редно да бъдеш по-великодушна. Проявявах находчивост при всяка крачка и заслужавам да спечеля.
— Наистина високият ти интелект е вън от съмнение. Безупречно насочи всички улики към Грънард. Дори характеристиката на серийния убиец бе направена така, че да ме наведе на мисълта за Грънард по-късно. Въобще не ми хрумна, че същевременно обрисуваш и себе си. Ти си свързан с полицията, също като Грънард, а дори и по-тясно, защото си специалист по профили от ФБР. Разполагаш с чудесни възможности да се придвижваш от място на място. Да си на терена, както се изразяваш. Могат да те търсят само по мобилния ти телефон и всъщност никой не знае къде си в даден момент. Така че спокойно можеш да твърдиш, че си в Таладега, когато в действителност си в Атланта.
— Наистина смятам мобилния телефон за едно от най-полезните изобретения. А и беше истинско предизвикателство да стана агент от ФБР. Проверки за произхода ми, които трябваше да са безупречни, психологически тестове, за да се докаже, че съм напълно нормален. Подготвях се почти две години, преди да кандидатствам. Уреждането на интервюта с хора от предполагаемото ми минало се оказа най-трудно. Нужни бяха подробности, подкупи и психологически тънкости, които биха те изпълнили с възхищение.
— Не се съмнявам.
— Но си струваше усилията. Кой бе в по-изгодно положение от мен да крие и променя уликите? Бдях къде и кога се стига до откриването на някой убит от мен, за да унищожа досието.
— Но в доклада от ПОН се споменаваше за убийството на Хардинг.
— Защото не успях да тласна диренето в друга посока. Доста неприятно.
— Но ти самият ме насочи натам, за да открия Деби Джордан.
— Фаталист съм. Видях, че всичко сякаш иска да се върне обратно към корените ми. Пожелах да дойдеш тук, за да ми помогнеш да започна отначало, да възродиш онова великолепно усещане за мощ. — Усмихна се. — Точно така се получи. Когато убих Грънард, се почувствах почти като в старите дни. Но той не може да те замести. Ти ще си нещо много по-специално.
— От самото начало ли възнамеряваше да убиеш Грънард?
— След като обмислих ситуацията и всички възможности, си дадох сметка, че с неговата смърт ще постигна две неща: ще оставя погрешна диря и ще направя нашата игра по-наситена и интересна. Как да устоя? Той щеше да се превърне в Дом и да изчезне. — Поклати глава. — Но от друга страна включването му в играта може да ме принуди да се махна оттук и да се създам отначало. Реномето на Грънард е прекалено солидно. Хората ще започнат да се съмняват и да задават въпроси. — Сви рамене. — Както и да е, ще получа предупредителните сигнали навреме, а и вече си изградих нова самоличност в Монтана. Сигурно смяната ще ми повлияе добре. Под името Робърт Спиро всичко — убийствата, прикриването на следите — ми се удаваше прекалено лесно. Дали пък това не е част от проблема ми…
— Ще се махнеш и отново ще убиваш. — Гласът й трепереше. — Отново и отново.
— Естествено. Това правя аз.
— Колко си убил?
— Наистина не си спомням. През онези първи години бях като пиян от удоволствие. Излизах почти всяка вечер. По-късно всичко се замъгли. Повече от тридесет години… Хиляда ли? Не знам. Нищо чудно да са и повече.
— Господи!
— Не се притеснявай. Ти няма да си като другите. Обещавам да те запомня.
— Сега съм в ръцете ти. Пусни Джейн.
— Няма да стане. Нали разбираш. Знае как изглеждам; малката кучка ще се опита да намери начин да ме накисне. Тя е като теб.
— Но не беше прав, че е като Бони.
— Все пак измислих интересен сценарий, не намираш ли? Той те въвлече в случая. После костите и сладката малка Джейн.
— Чии бяха костите?
Той не отговори.
— Кажи ми! На Бони ли бяха?
— Мога да те оставя да отидеш в гроба, без да узнаеш.
— Така е.
— Но тогава няма да си дадеш сметка колко съм умен. Как прекрасно те подведох.
— Значи не са били костите на Бони.
Той поклати глава.
— Бяха на Дорийн Паркър.
— Тогава всичко от разказа ти за разговора с Фрейзър е лъжа.
— Не съвсем. Наистина говорих с него. Оказа се извънредно лесно, нали съм агент от ФБР. Той си приписваше някои от извършените от мен убийства. Побъбрихме си приятно и му казах да престане. Понеже прояви здравия разум да се възхищава безкрайно от мен, той се съгласи.