— Знаеше за сладоледа. От полицейските доклади ли измъкна информацията?
— Не. Нали ти казах, побъбрихме си приятно. Той ми разказа доста неща за Бони. Искаш ли да разбереш как го е направил?
Тя стисна юмруци и изчака вълните на болка да преминат.
— Не.
— Страхливка. — Загледа се в лицето й. — Но ти се ще да узнаеш къде я е заровил, нали? Винаги си искала да я намериш.
— Трябва да я прибера вкъщи.
— Прекалено късно е. Ще умреш, без да си я открила. Страшно те боли от това, нали? Твоята Бони ложи съвсем сама в Националния парк Чатахучи, а ти ще бъдеш заровена тук, на стотици километри от нея. Боли те, нали?
— Да.
— Усещам болката ти.
— И страшно се наслаждаваш, негоднико.
— Старая се да извлека колкото е възможно повече от момента. Всичко и без това ще приключи прекалено скоро. — Замълча. — Не ме попита какъв цвят свещ съм избрал за теб.
— Не ме интересува.
— Ще бъде черна. Цветът и на моите свещи бе черен и реших да го споделя с теб. Никога преди не съм го правил. Трябва да се чувстваш поласкана. Свещите лежат до главата на Грънард. Вдигни ги, Ив. И ги запали.
Тя не помръдна.
— Вдигни ги или ти обещавам, че ще направя нещата доста страшни за Джейн, преди да й връча нейната свещ.
Тя се поколеба, после пристъпи към Грънард. Колко ли е страдал? Изражението му…
— Вдигни ги и се върни при мен.
Той стоеше в сянката. Нямаше никакъв шанс, ако той остане на тъмно.
Вдигна черните свещи.
— Сега ела към мен.
Бавно тръгна към него.
Една крачка.
Две.
Три.
— Побързай. Нямам търпение да…
Тя хвърли свещите в лицето му.
— Ив!
Тя хукна да бяга.
Искаше да напусне осветения от свещи кръг на площадката.
— Спри да тичаш. Играта свърши, Ив.
Хвърли поглед през рамо. Той тичаше след нея.
Бързо.
Приближаваше я.
Бързо.
Излезе от тъмнината.
Сред светлината.
Един-единствен изстрел прониза нощта.
Спиро трепна, препъна се и падна на колене.
Ножът се плъзна от ръката му.
Погледна невярващо гърдите си и видя появилата се кръв.
— Ив?
Тя се извърна с лице към него.
— Сега вече играта приключи, копеле такова.
Той докосна гърдите си, после отдръпна ръка. Беше изцапана с кръв.
— Кой?…
— Джо.
— Не може да бъде. Претърсих наоколо… преди да запаля свещите. Нямаше къде да се скрие…
— Бил е снайперист при „тюлените“. Веднъж ми каза, че може да улучи цел от хиляда метра. До онова дърво долу няма и петстотин. Бях сигурна, че ще те уцели, ако те види, Спиро.
Очите му се отвориха широко.
— Знаела си…
Строполи се на земята.
Пристъпи напред и коленичи до него.
— Къде е Джейн?
— Върви по дяволите.
— Ще умреш, Спиро. Какво значение има дали ще ми кажеш?
— Има… значение. Ти… откъде научи?
— Ти си се обадил анонимно, за да ме хвърлят в затвора, нали? Е, прекарах там четиридесет и осем часа. През първите двадесет и четири бях напълно безпомощна. Адски щеше да ти е приятно да ме видиш тогава. И именно в онзи момент си дадох сметка, че те оставям да победиш. Затова прекарах втората нощ в размисъл. Реших да потърся начин как да намеря Грънард. Опитах се да се дистанцирам, както правя, когато работя по някои от черепите, и да се съсредоточа единствено върху фактите и събитията. Започнах от нещо, което ме притесняваше от момента, когато го узнах, но забравих за него, щом видях снимката. Чарли сподели колко бил е възбуден Сънг: говорел за подмяна, за спектри и се обаждал по телефона, преди да заяви, че настоява да се срещне с мен. Едната възможност бе да се е обадил на Грънард, но ако го е разпознал като убиеца, защо ще му звъни. Значи е звънял на друг. Помолих Логан да чуе телефонните разговори и да открие на кого се обадил Сънг. Оказа се „Мултиплекс“ — една от компаниите на Западния бряг, която използва дигитална техника. Сънг е искал да се увери, че заключенията му за снимката са верни. Било е посред нощ, но в големите компании екипи обикновено работят денонощно. Ти си изпратил снимката на „Мултиплекс“, за да монтират образа на Грънард, та аз да го „открия“. Именно затова не ни даде снимката веднага.