— Не. — Тя погледна към Спиро. — Не желая да стане бързо. Остави негодника да умре бавно от загуба на кръв.
Извърна се и се отдалечи.
— Ив!
Тя продължаваше да се взира право напред, без да обръща внимание на виковете на Спиро, изпълнени с неверие и ужас.
— Не сме я намерили, Ив — въздъхна Сара.
— Температурата пада.
— Знам. Мръсникът вероятно е оставил фалшива диря; дори — няколко.
— Иска тя да умре.
— Монти поема в друга посока. Трябва да вървя.
След тези думи затвори.
Ив се обърна към Джо.
— Кара ги да се въртят в кръг. — Потрепери, когато внезапен порив на вятъра я прониза през якето. — Вероятно е около нулата. Ако я е вързал, Джейн дори не може да се движи, за да се сгрее.
Поредната фалшива диря.
Колко такива е оставил кучият му син, запита се Сара.
Дете?
И Монти бе озадачен. Тичаше наоколо в кръг, като се опиваше да улови следата.
Внезапно спря и се обърна на изток.
Дете?
— Какво има, момчето ми?
Кучето вдигна глава, сякаш се вслушваше в нещо. Господи! Трепереше, а козината на гърба му настръхна. Какво, по дяволите, ставаше?
Друго дете.
Хукна да бяга на изток.
Друго дете. Друго дете. Друго дете…
— Открихме я — докладва Сара. — На склона на падината е, под няколко големи камъка. Едва не я подминахме.
— Добре ли е?
— Студено й е, но не е премръзнала. Монти лежи до нея, за да я сгрее. Веднага след като си поема дъх, тръгваме обратно.
— Идваме при вас.
— Недей. Искам да се раздвижи в този студ. Дадох й якето си, ходенето ще й се отрази добре.
Ив помаха на Джо, който слизаше по хълма.
— Добре е.
— Слава богу. — Хвърли поглед през рамо нагоре. — Жалко, че Спиро вече не е жив, за да му натрием носа.
— Да не би?…
Джо поклати глава.
— Не ме вини. Вече беше мъртъв, когато отидох да проверя как е.
— Нямаше да те виня, дори да му бе помогнал да пукне. Самата аз бих го убила, вместо да рискувам да го оставят на свобода.
— Господи, колко си се променила.
— Да, промених се.
Погледна нагоре към хълма: свещите продължаваха да светят. Дом я бе променил. Но не по желания от него начин. Въобразяваше си, че ще я увлече надолу, ще я изключи от живота. Не си даде сметка, че вместо това я накара да протегне ръце към живота. Колко ли щеше да му е неприятно, ако можеше да го узнае.
— Полицията пристига. — Очите на Джо бяха приковани във фаровете на двете патрулни коли, които се движеха по пътя към тях. — Предстои да дадем някои обяснения.
— Така е.
Хвана го за ръката. Ръкостискането му бе топло, силно и стабилно като скала. Видя ли какво ми даде, Дом? Живот. Любов. Светлина, където преди имаше само тъмнина.
Гори в ада, негоднико.
Стисна ръката на Джо, когато поеха надолу по пътя.
— Няма да имаме никакви проблеми. Двамата ще се справим чудесно.
Епилог
— Добре е да влезеш вътре. Вярно, март е, но бризът от езерото още е хладен.
Ив се извърна и видя Бони, седнала върху стъпалата на верандата и облегната на подпората.
— Не ми е студено. А и коя от нас двете е майката тук?
Бони се изхили.
— Връщам си го за всичките случаи, когато ме напътстваше по този начин.
— Неблагодарно дете.
— Точно така. — Вдигна ръка да засенчи очи и погледна към лодката във водата. — Джо е увил Джейн хубаво в пуловера си. Защо не отиде да ловиш риба с тях?
— Предпочетох да остана тук и да лентяйствам.
— Пък и искаше да дадеш възможност на Джо да се сближи с Джейн.
— Като знаеш отговора, защо питаш?
— Не се притеснявай. Той искрено харесва Джейн. Не му е лесно да допусне друг в живота си. Трябва му време да се приспособи.
— Не се притеснявам. — И тя се облегна на подпората. — Животът е твърде хубав, малката.
— Крайно време беше да го осъзнаеш. — Погледна отново към лодката. — Още не си казала на Джо за мен, мамо.
— Скоро ще го направя.
— Да не би да се страхуваш, че ще те сметне за луда? Не бива да мислиш така.