Джо се напрегна.
— Колко?
На ранната утринна светлина Бозуърт имаше замаян вид, а пълничкото му лице бе пребледняло.
— Засега осем. Според него един е на малко дете.
Бяха открили телата при Таладега.
Дом изключи телевизора и се облегна назад, да премисли последствията.
Доколкото му бе известно, сега за първи път откриваха убити от него хора. Винаги действаше изключително внимателно и методично, взимаше всевъзможни предпазни мерки. В този случай — доста предпазни мерки. Уби всичките в Атланта и пренесе труповете до мястото, което тогава бе любимото му гробище.
А сега те бяха открити, и то не благодарение на старателно издирване, а на чиста случайност.
Или по Божия воля?
Всеки религиозен фанатик би казал, че Божията ръка се е намесила при откриването на труповете, за да го накара да отговаря за постъпките си.
Усмихна се. Да ходят да се шибат всички тези фанатици. Ако има Бог, Дом е готов да се изправи и пред него. Не е изключено в момента да се нуждае именно от подобно предизвикателство.
Скелетите в Таладега не представляваха особена заплаха. Когато извърши тези убийства, вече се бе научил да не оставя никакви улики. Ако е допуснал никакви грешки дъждовете и калта вероятно са ги заличили.
През по-ранните дни не проявяваше никаква предпазливост. Тръпката бе прекалено силна, а страхът — твърде осезаем. Дори подбираше жертвите наслуки, та да бъде убийството по-трудно за разкриване. Вече отдавна не правеше подобни глупости. Напоследък проявяваше такава методичност, че цялото вълнение почти изчезваше. Ако вълнението изчезне, заедно с него ще изчезне и причината да продължава да съществува.
Бързо прогони тази мисъл. И преди бе разсъждавал по въпроса. Просто не биваше да забравя, че удовлетворението идва от самото убийство. Всичко останало е допълнителен плюс. Ако се нуждае от предизвикателство, ще избере някоя по-трудно достъпна жертва; някой с широки връзки, обичан, та липсата му да се почувства осезаемо.
Колкото до разкритието в Таладега, на него ще гледа просто като на интересно развитие, което заслужава да бъде наблюдавано безгрижно и с любопитство, докато законът се опитва да сглоби парченцата.
Кои бяха жертвите в Таладега? Бегло си спомняше руса проститутка, бездомен негър, тийнейджър, който продаваше тялото си по улиците… и малкото момиче.
Странно, но до този момент напълно бе забравил за момиченцето.
Отдел „Патология“
Атланта
Пет дни по-късно
— Детето е било седем-осемгодишно. От женски пол, вероятно от бялата раса.
Нед Базил, съдебният лекар, четеше от доклада върху бюрото си, съставен от доктор Фил Комден, съдебен антрополог от щатския университет на Джорджия.
— Това е всичко, което знаем, Куин.
— Колко време е била заровена?
— Не е ясно. Вероятно между осем и дванадесет години.
— Тогава се налага да открием още данни.
— Виж, това не е наш проблем. Скелетите са намерени в окръг Рабун. Шефката не бе склонна да се извърши дори съдебен антропологичен анализ на костите.
— Искам да препоръчаш да бъде направена пластична антропологична реконструкция.
Базил знаеше, че това неизбежно ще бъде поискано. Щом донесоха скелета на детето, вече беше наясно, въпреки това повтори:
— Проблемът не е наш.
— Аз го правя наш проблем. В Таладега са открити девет тела. Настоявам за лицева възстановка само на едно.
— Направи го.
— Управлението няма да плати самолетния й билет до тук.
— Аз ще го платя. Ти само направи предложението.
— Много си настойчив, Куин.
— Това е един от най-големите ми таланти. — Устните му се свиха в язвителна усмивка. — Хайде, нищо няма да ти стане.
Базил не бе толкова сигурен.
— Загуба на време е. Шефката Максуел няма да разреши.
— Ще разреши. Ще й кажа, че ще съобщя за препоръката ти на пресата, ако не го направи. Въпросът се свежда до едно: или Ив ще работи спокойно върху черепа, или медиите ще започнат да започнат да питат шефката защо не е направила всичко възможно да се приключи случаят с убийството на момиченцето.
— Ще те навре в миша дупка.
— Готов съм да поема риска.
Очевидно бе готов да рискува всичко, за да получи онова, което си е наумил. Базил сви рамене примирено.