Текстовите приключенски игри (наричани често "интерактивни романи" от съвременните учени) създаваха чрез текст виртуална среда, в която живееше героят. Програмата на играта даваше простички описания на обстановката, в която се намираше героят, а после питаше какво ще бъде следващото действие. За да се движи или да взаимодейства с виртуалната среда, играчът въвеждаше текстови команди, с които казваше какво иска да направи аватарът му. Тези инструкции трябваше да са много прости и обикновено се състояха само от две-три думи, като например: ТРЪГНИ НА ЮГ или ИЗВАДИ МЕЧА. Ако командата бе прекалено сложна, слабите способности за синтактичен анализ на играта нямаше да я разберат. Чрез четене и писане на текст играчът преминаваше през виртуалния свят, събираше съкровища, биеше се с чудовища, преодоляваше капани и решаваше пъзели, докато не стигнеше до края.
Първата текстова приключенска игра, която бях играл, се казвашеColossal Caveи в началото изцяло текстовият ѝ интерфейс ми се бе сторил невероятно прост и груб. Но след като бях поиграл няколко минути, бързо останах запленен от действителността, която създаваха думите на екрана. По непонятен за мен начин простичките описания от по две изречения на стаите успяваха да извикат в съзнанието ми ярки образи.
Zorkбеше една от първите и най-популярни текстови приключенски игри. Според записките ми в дневника я бях изигравал докрай само веднъж, в рамките на един ден, преди повече от четири години. Оттогава, в непростим пристъп на невежество, някак си бях забравил двете най-важни неща за нея:
1. Героят ти стартираше пред разнебитена бяла къща.
2. В дневната на тази бяла къща имаше витрина с трофеи.
За да завършиш играта, трябваше да върнеш всяко събрано по пътя си съкровище в къщата и да го поставиш във витрината.
Изведнъж разбрах смисъла на цялото Четиристишие.
Нефритеният ключ при капитана стои,
в къща запусната с бели стени.
А свирката за да надуеш,
всички трофеи събери.
Преди десетилетия игратаZorkи продълженията ѝ бяха лицензирани и пресъздадени в ОАЗИС като зашеметяващи триизмерни симулации, разположени на планетата Фробоз, кръстена на герой от поредицатаZork.И запусната къща с бели стени — която се опитвах да намеря през последните шест месеца — си беше стояла с отворени врати там през цялото това време. Скрита пред погледа ми.
Погледнах навигационния компютър на кораба. При пътуване със скоростта на светлината щях да стигна Фробоз за около петнайсет минути. Имаше голяма вероятност Шестиците да ме изпреварят. В такъв случай вероятно малка армада от техни бойни кораби вече щеше да чака в орбита около планетата, когато преминех на нормална скорост. Щеше да се наложи да си проправя път с бой, за да достигна до повърхността и после или да им избягам, или да се опитам да открия Нефритения ключ, докато те ми дишат във врата. Тази перспектива никак не ми харесваше.
За щастие имах резервен план.Пръстенът за телепортация.Той беше сред най-ценните магически предмети в инвентара ми, задигнат от съкровищницата на един червен дракон, който бях убил на Гигакс. Пръстенът даваше възможност аватарът ми да се телепортира веднъж месечно до която и да било точка в ОАЗИС. Използвах го само когато нямах друг избор, като крайна мярка за бягство или когато трябваше да стигна някъде много бързо. Като сега.
Бързо превключих бордовия компютър наВонегътна автопилот към Фробоз. Наредих му да спусне невидимия щит веднага щом излезе от хиперпространството, да ме намери на повърхността на планетата и да кацне някъде наблизо. Ако имах късмет, Шестиците нямаше да засекат кораба ми и да го взривят, преди да се приземеше. В противен случай щях да съм хванат в капан на планетата с цялата им армия по петите си.
Пуснах автопилота наВонегът,активирахПръстена за телепортация,като изрекох командатаБръндел.Щом пръстенът засия, казах името на планетата, на която исках да се телепортирам. На дисплея ми се появи карта на Фробоз. Планетата беше голяма и, както на Мидълтаун, повърхността ѝ бе покрита със стотици еднакви копия на една и съща симулация — в този случай полето за игра наZork.По-точно петстотин и дванайсет копия, което означаваше, че имаше петстотин и дванайсет беди къщи, разположени равномерно върху планетата. Можех да взема Нефритения ключ от която и да било от тях, затова селектирах едно копие на картата. Пръстенът проблесна ослепително и след секунда аватарът ми се озова на Фробоз.