В деня след експлозията в купчините за инцидента бе съобщено накратко по един от местните новинарски канали. Показаха запис на доброволци, които търсеха телата на загиналите сред отломките. Намерените трупове не можеха да бъдат идентифицирани.
Изглежда Шестиците бяха поставили на мястото и голямо количество оборудване за производство на наркотици, за да изглежда злополуката като взрив на домашна лаборатория в някоя от караваните. Всички повярваха. Полицаите не си направиха труда да продължат разследването. Останалите купчини бяха толкова нагъсто около сриналите се и изпепелени каравани, че бе твърде опасно да разчистят останките с някой от старите строителни кранове. Просто ги оставиха, където си бяха, да ръждясват бавно в пръстта.
Щом първата сума от рекламните договори бе преведена в сметката ми, си купих еднопосочен билет за автобуса до Кълъмбъс, Охайо, който потегляше в осем часа на следващата сутрин. Платих допълнително за място в първа класа, където седалката беше по-удобна и имаше бърза връзка с ОАЗИС. Възнамерявах да прекарам по-голямата част от пътуването онлайн.
Щом си резервирах билет, прегледах всички вещи в скривалището си и събрах нещата, които исках да взема, в една стара раница — училищната ми конзола, визьора и ръкавиците. Опърпаното хартиено копие наАлманахът на Анорак.Дневника на Граала. Малко дрехи. Лаптопа. Всичко друго оставих в микробуса.
Щом се стъмни, излязох от него, заключих го и хвърлих ключовете в купа с отломките. Наметнах раницата си на гръб и тръгнах през купчините за последен път. Не се обърнах назад нито веднъж.
Вървях по улиците с повече минувачи, за да не ме нападнат и оберат по път за автобусната спирка, където на окаяното гише апаратът сканира ретините ми и изплю билета. Седнах до входа и четох от Алманаха, докато не дойде време да се кача на автобуса.
Той беше двуетажен, брониран, с непробиваеми стъкла и соларни панели на покрива. Крепост на колела. Мястото ми беше до прозореца, два реда зад шофьора, който седеше зад бронирана преграда от плексиглас. Шестима тежко въоръжени пазачи се возеха на втория етаж, за да бранят автобуса и пътниците в него, в случай че ни нападнеха разбойници — напълно възможен сценарий при навлизане в районите извън безопасните граници на големите градове, в които цареше пълно беззаконие.
Всички места бяха заети. Повечето пътници си сложиха визьорите в момента, в който седнаха. Аз изчаках малко, за да погледам как родният ми град се стопяваше назад, докато пътувахме през морето от вятърни турбини в покрайнините.
Електрическият мотор развиваше най-много 65 км/ч. Поради все по-западащите магистрали и безбройните спирания, за да презаредим по пътя, пристигнах в Кълъмбъс след няколко дни. Почти през цялото това време бях в ОАЗИС и се подготвях за новия си живот.
Първо трябваше да си създам нова самоличност. Сега, след като разполагах с пари, това не беше трудно. В ОАЗИС човек можеше да си купи почти всякаква информация, ако знаеше къде да търси и кого да попита и ако нямаше нищо против да наруши закона. Имаше много отчаяни и корумпирани държавни чиновници (както и служители в големи корпорации), които продаваха информация на черния пазар в интернет.
Новият ми статут на прочут по целия свят ловец ми носеше какви ли не ползи в подземния свят, което ми помогна да получа достъп до строго охраняван незаконен уебсайт за наддавания известен катоL33t Hax0rz Warezhaus,при това за невероятно малка сума пари. Оттам си купих поредица от процедури за достъп и пароли за Гражданския регистър на САЩ. С тях влязох в базата данни на регистъра и отворих профила си, който бе създаден, когато се бях записал в училището. Изтрих пръстовите си отпечатъци и отпечатъците от ретините си — и ги замених с тези на мъртвия си баща. После копирах своите отпечатъци в нов профил, който сам създадох под името Брайс Линч[16]. Направих Брайс двайсет и две годишен и му дадох нов номер на социална осигуровка, безупречен кредитен рейтинг и диплома за компютърни технологии. Когато поисках отново да си възвърна старата самоличност, просто щях да изтрия профила на Линч и да копирам отпечатъците си в стария профил.
След като създадох новата си самоличност, започнах да преглеждам обявите за апартаменти под наем в Кълъмбъс и намерих една сравнително евтина стая в стар висок хотел, останал от дните, когато на хората се налагало да пътуват физически по работа и на почивка. Стаите в него бяха превърнати в икономични едностайни апартаменти, всеки от които бе модифициран така, че да отговаря на нуждите на професионалните ловци. Имах всичко, което ми трябваше. Нисък наем, модерна охранителна система и постоянен бърз достъп до толкова електричество, колкото можех да си позволя. Но най-вече в сградата предлагаха пряка оптична връзка до главния сървър на ОАЗИС, който се намираше само на няколко километра от блока. Това беше най-бързата и защитена връзка с интернет, която можеше да се намери, и тъй като доставчикът не беше ИОИ или някоя от дъщерните ѝ фирми, нямаше непрекъснато да се притеснявам, че следят дейността ми или се опитват да ме проследят. Намирах се в безопасност.