— Ще ти разкажа за това по-късно — каза Елвира. — Също така случайно знам, че с жена му заминават на малко пътешествие, така че да ковем желязото, докато е горещо.
Браян погледна към телефона.
— Трябва да се обадя на Еми. Сигурно вече е научила за Фиона. — Набра номера, изчака, после остави съобщение: „Еми, трябва да говоря с теб. Тръгвам си от леля Елвира към къщи“. — Когато затвори, очевидното разочарование пролича в гласа му. — Предполагам, че е излязла — измърмори той.
Дори когато чу гласа на Браян, Еми не помръдна, за да вдигне слушалката. Детектив Руни седеше срещу нея и току-що я бе помолил да опише подробно какво беше правила предишния ден. Сега вдигна вежди.
— Можехте да се обадите по телефона. Нямам нищо против да почакам.
— Ще се обадя на Браян по-късно — отвърна Еми. После спря за миг, като внимателно подбираше думите си. — Вчера излязох оттук около единадесет сутринта и отидох да потичам. Върнах се към един и половина и през останалата част от деня просто си седях у дома.
— Сама?
— Да.
— Видяхте ли Фиона Уинтърс вчера? — Очите на Еми се завъртяха към ъгъла, в който беше струпан багажът. — Аз… — Замълча.
— Еми, мисля, че трябва да ви предупредя: ще е само във ваш интерес, ако сте напълно откровена. — Детектив Руни погледна бележките си. — Фиона Уинтърс е пристигнала със самолет от Лос Анджелис приблизително към седем и половина сутринта. Знаем, че е взела такси до тази сграда и че едно момче за доставки, което я е познало, й е помогнало да качи багажа си. Казала му е, че няма да се зарадвате, когато я видите, защото преследвате гаджето й. След като мис Уинтърс е излязла, вие сте я последвали. Един портиер от Сентръл парк Саут ви е познал. Седели сте на пейка в парка от другата страна на улицата, наблюдавали сте сградата приблизително два часа, после сте влезли през служебния вход, който е бил отворен заради бояджиите. — Детектив Руни се приведе напред. Тонът му прозвуча поверително. — Качили сте се до апартамента на Миънови, нали? Мис Уинтърс беше ли мъртва вече?
Еми се втренчи в ръцете си. Браян винаги я закачаше колко са малки. „Но силни“ — смееше се той, когато играеха на канадска борба. Независимо какво ще каже, щеше да му навреди. Вдигна поглед към детектив Руни.
— Искам да разговарям с адвокат.
Руни се изправи.
— Това, разбира се, е ваше право. Бих желал да ви напомня, че ако Браян е убил бившата си любовница, вие можете да станете съучастничка, като скривате улики. Уверявам ви, Еми, че изобщо няма да му помогнете по този начин. Не се съмнявайте, че ще повдигнем обвинение срещу него.
Когато Браян пристигна в апартамента си, на телефонния му секретар имаше съобщение от Еми.
„Обади ми се, Браян. Моля те.“
Браян трескаво набра номера.
— Здравей — прошепна тя.
— Еми, какво има? Звънях ти по-рано, но те нямаше.
— Тук си бях. Идва един детектив. Браян, трябва да те видя.
— Вземи такси до апартамента на леля ми. И аз тръгвам за там.
— Искам да говорим насаме. Става дума за Фиона. Тя беше при мен вчера. Проследих я до апартамента на леля ти.
Браян усети как устата му пресъхва.
— Не казвай нищо повече по телефона.
В четири следобед на вратата се позвъни настойчиво. Елвира скочи на крака.
— Браян си е забравил ключа — каза тя на Уили. — Забелязах го на масичката в коридора.
Но пред вратата стоеше Карлтън Ръмзън, а не Браян.
— Мисис Миън, моля да ме извините за безпокойството. — И при тези думи той влезе. — Споменах на един от помощниците си, че ще прегледам пиесата на племенника ви. Очевидно той е гледал предишната и смята, че е много добра. Всъщност беше настоявал да я видя, но я снеха от програмата, така че нямах тази възможност. — Ръмзън бе стигнал до дневната, беше седнал и потропваше нервно по масичката за коктейли.
— Мога ли да ви предложа някакво питие? — попита Уили. — Или предпочитате бира?
— О, Уили — обади се Елвира. — Сигурна съм, че мистър Ръмзън пие само хубаво шампанско. Предполагам, че съм го чела в „Пипъл“.
— Всъщност това е вярно, но не и в момента, благодаря. — Изражението на Ръмзън бе върхът на любезността, но Елвира забеляза как една вена пулсираше на гърлото му. — Къде мога да намеря племенника ви?
— Очакваме го да дойде всеки миг. Можете да го почакате, а ако искате, ще ви се обадя, когато пристигне.