Сега, докато седеше сгушена в седалката и си припомняше последното пътуване, тя докосваше с пръсти брошката слънце — малко или повече постоянно украшение към всеки тоалет, който обличаше — и си мислеше колко разочарован щеше да е репортерът.
— Прекрасно пътешествие направихме — каза тя на Уили, — но няма нито едно приключение, за което бих могла да пиша. Най-вълнуващото преживяване за цялото пътуване беше, когато кралицата се отби на чай в „Стафърд хотел“, а котката на управителя нападна ирландските й кучета.
— Е, аз пък съм доволен, че ваканцията ни се оказа спокойна и приятна — отвърна Уили. — Не бих могъл да понеса отново да рискуваш да те убият, докато разследваш разни престъпления.
Стюардесата на британските авиолинии вървеше по пътеката в първа класа и проверяваше дали коланите са затегнати.
— Наистина ми беше приятно да си поговоря с вас — усмихна им се тя. Уили й беше обяснил, както би сторил с всеки, готов да го изслуша, че само допреди две години е работел като водопроводчик, а Елвира като чистачка, когато са спечелили четиридесет милиона долара от лотарията. — Божичко — истински изненадана се обърна стюардесата към Елвира, — просто не мога да повярвам, че някога сте били байка.
За благословено кратко време след приземяването се озоваха в чакащата ги лимузина, а комплектът им куфари „Вютън“ — в багажника. Както винаги през август, в Ню Йорк беше горещо, влажно и задушно. Климатичната инсталация в лимузината току-що беше включена и Елвира си мислеше с копнеж за новия им апартамент в Сентръл парк Саут, където щеше да е блажено прохладно. Бяха запазили стария си тристаен апартамент във Флъшинг, където бяха прекарали четиридесет години, преди лотарията да промени живота им. Както изтъкваше Уили, не можеш да си сигурен дали Ню Йорк някой хубав ден няма да фалира и да поиска от спечелилите на лотария да забравят за остатъка от печалбата.
Когато лимузината спря пред жилищната кооперация, портиерът им отвори вратата.
— Сигурно сте вир-вода — обади се Елвира. — Човек би казал, че няма никаква нужда да ви обличат по този начин, докато не приключат с ремонта.
Сградата беше в процес на основен ремонт. Когато бяха купили апартамента през пролетта, агентът по недвижими имоти ги бе уверил, че ремонтните работи ще бъдат завършени за броени седмици. От стърчащите във фоайето скелета ставаше ясно, че той е бил отчаян оптимист.
Пред асансьорите към тях се присъедини друга двойка — висок мъж на около петдесет и елегантна жена в бял копринен вечерен костюм и с изражение, както си помисли Елвира, на човек, отворил хладилника и посрещнат от вонята на развалени яйца. Познавам ги, каза си Елвира и зарови из изумителната си памет. Той бе Карлтън Ръмзън, легендарният бродуейски продуцент, а тя — съпругата му, някогашна актриса, станала „мис Америка“ преди тридесетина години.
— Мистър Ръмзън! — Елвира протегна ръка с топла усмивка. — Аз съм Елвира Миън. Срещнахме се в Сайпръс Пойнт Спа в Пебъл Бийч. Каква приятна изненада! Това е съпругът ми, Уили. Тук ли живеете?
На лицето на Ръмзън се появи бледа усмивка, която веднага изчезна.
— Държим един апартамент за по-удобно. — Кимна на Уили, после неохотно представи жена си. Вратата на асансьора се отвори в мига, в който Виктория Ръмзън ги удостои с потрепване на клепачите си.
Ама че студенокръвно същество, реши Елвира, докато гледаше изваяния, но високомерен профил с вдигната на кок светлоруса коса. В резултат на дългогодишното четене на „Пипъл“, на „Ю Ес“, на „Нешънъл Инкуайърър“, както и на клюкарските рубрики в ума на Елвира се бе натрупала невероятна по обем информация за богатите и известните.
Тъкмо бяха спрели на тридесет и четвъртия етаж, когато Елвира си спомни пикантните клюки за Ръмзън. Той беше известен с това, че очите му шареха, докато способността на съпругата му да не забелязва кръшканията му й беше извоювала прозвището Добронамерената Вики. Несъмнено идеална двойка, помисли си Елвира.
— Мистър Ръмзън — рече Елвира, — племенникът на Уили, Браян Маккормак, е прекрасен драматург. Току-що завърши втората си пиеса. Много би ми се искало да я прочетете.