— Може и да го направя. Към колко часа очакваш да дойдат онези монахини с коледната кошница?
— Не и преди три.
— Ще хвана автобуса в два.
Не иска да се срещне със сестрата, помисли си Уанда. Вони винаги си е била саможива.
До девет сутринта детективите бяха разпитали всички доброволки, които сестра Корделия беше успяла да събере в магазина, и най-важното, бяха говорили с една, която добре си спомняше, че кашонът с жълтата пелена е бил изпратен в пункта близо до Порт Оторити.
— Най-лошият вариант — сподели един от детективите с Елвира. — Ако беше продадена тук, можехме да допуснем, че похитителката е от квартала. Ако беше изпратена в Бронкс, все още щеше да има надежда обадилият се да не лъже и да не е само изнудван, който се опитва да докопа парите от наградата. Ще се помъчим да открием кой е продал пелената, но дори да успеем да получим по-добро описание на жената, предполагам, че и тя, и бебето вече не са в Ню Йорк.
— Сигурно е така — отвърна тихо Елвира. — Но ще продължа да се надявам. И да се моля. Някой говорил ли е с Грег тази сутрин?
— Инспекторът. Знаеше се, че госпожа О’Браян ще се прибере вкъщи днес, но докторът забранил. Толкова е депресирана, че той се страхува от онова, което може да се случи, ако не е под наблюдение поне и утре. Коледа ще бъде ужасен ден за Джоан О’Браян.
— Но Грег ще е с нея.
— Този нещастен човечец е толкова изтощен. Докторът каза, че можел да заспи прав. — Детективът кимна, когато лейтенантът му направи знак. — Сега тръгваме към центъра. Ще ви държим в течение, мисис Миън. И благодаря.
И аз ще си тръгвам, реши Елвира, после видя, че Корделия се готвеше да поиска нещо от нея.
— Елвира, не ми е приятно да искам това от теб, но не би ли останала поне до обед, моля те? Наистина имам нужда от помощта ти.
— Разбира се, Корделия. Какво трябва да направя?
— Сортирай бебешките дрешки. Отново са в безпорядък. Вчера много от размерите се смесиха. Някои хора са толкова невнимателни.
Корделия се поколеба, после добави:
— Елвира, след като се обади снощи, поприказвахме за изчезналото бебе и всичко останало и сестра Бернадет спомена нещо, което оттогава не ми излиза от главата. Каза, че някой се обадил и попитал дали имаме бебешки дрешки в магазина. Жената обяснила, че внучка й дошла на гости с новото си бебе, а куфарът с дрешките му бил откраднат.
— Казала ли си е името? — попита Елвира.
— Не. Сестра Бернадет е сигурна, че гласът й е познат, но не може да го свърже с определено лице. — После Корделия сви рамене. — Не се ли хващаме всички за сламката?
През следващия час Елвира успя някак си да бъде усмихната, докато сортираше, съчетаваше и подреждаше бебешките дрехи. Най-тежкият момент настъпи, когато на дъното на един изоставен куп откри миниатюрно жълто вълнено якенце с поръбена с тънка сатенена лента качулка. Напомни й за пелената.
После очите й се разшириха. Беше ли възможно, запита се. Беше ли възможно това якенце да е в комплект с пелената? Би трябвало. Всъщност беше сигурна! Същата фина качествена вълна, сатененият кант. Трябва да го бяха отделили от пелената и да не го бяха включили в пратката за пункта близо до Порт Оторити. Щеше да го предаде на полицията. Така поне щяха да знаят точния цвят и материята на пелената.
— Мога ли да видя това, ако обичате?
Елвира се обърна. Жена на около тридесет стоеше до лакътя й. Беше облечена с най-обикновено скиорско яке и дънки. През средата на косата й минаваше широк бял кичур.
Елвира усети болезнено свиване в стомаха си. Жената беше с подходящия ръст и в подходящата възраст. Нищо чудно, че беше сложила руса перука и шал. Всеки би забелязал тази странна коса. Беше лесно човек да я забележи и да я запомни.
Жената я погледна любопитно:
— Проблем ли имате?
Елвира мълчаливо подаде якето. Не искаше да казва нищо. Не искаше жената да й обърне внимание и може би да я познае. Но тогава, също толкова внезапно, колкото беше посегнала към него, жената захвърли якето и забърза към вратата.
О, господи, тя е, помисли си Елвира. И ме позна. Без да се бави да си вземе палтото, тя се затича към вратата, но в бързината се препъна в играчката, която едно хлапе влачеше, и падна.