— Сигурно не си й я обещал? — възкликна Елвира.
Браян поклати глава.
— Лельо Елвира, знам, че ме правеше на глупак, но не вярвам да ме е смятала за чак толкова тъп. Помоли ме да сключим сделка. Твърдеше, че имала връзка с един от най-големите продуценти на Бродуей. Ако можела да му занесе пиесата и той я приемел, тя искаше да играе Даян — искам да кажа Бет.
— И коя е тя? — попита Уили.
— Главната героиня. Промених името й снощи в последния вариант. Казах на Фиона, че сигурно се шегува, но ако успее да го направи, възможно е да размисля. После взех бележките си и се опитах да я изведа оттук. Тя обаче отказа да си тръгне, като настояваше, че имала прослушване в „Линкълн сентър“ рано следобед и тъй като било наблизо, искала да остане тук, докато дойде времето. Накрая реших, че вероятно няма нищо лошо в това да я оставя в апартамента и да вървя да си върша работата. За последен път я видях по обед и тя седеше на онзи диван.
— Знаеше ли, че държиш копие на новата пиеса тук? — попита Елвира.
— Естествено. Извадих го от чекмеджето на масата, докато си прибирах бележките. — Посочи към фоайето. — Сега е в онова чекмедже.
Елвира стана, отиде бързо във фоайето и отвори чекмеджето. Както подозираше, то беше празно.
Еми Лейкър седеше неподвижно на огромния дървен стол в таванския си апартамент в Уест Сайд. Откакто по новините в седем беше чула за смъртта на Фиона, се опитваше да се свърже с Браян. Дали го бяха арестували? О, господи, не и Браян, помисли си тя. Какво да направя? Погледна отчаяно към багажа в ъгъла на стаята. Багажът на Фиона.
Предишния ден сутринта в 8:30 часа на вратата й се бе позвънило. Когато отвори, Фиона нахлу вътре.
— Как издържаш да живееш в сграда без асансьор? — запита тя. — Слава богу, че някакво хлапе правеше доставка и домъкна багажа ми дотук. — Беше пуснала куфарите си, за да извади цигара. — Провалих се. Каква грешка да приема ролята в онзи филм. Наругах режисьора и той ме уволни. Опитвах се да се свържа с Браян. Знаеш ли къде е?
При спомена затова Еми пламна от гняв. Сякаш и сега виждаше Фиона в другия край на стаята с разпиляна руса коса, с прилепнал гащеризон, разкриващ всеки сантиметър от идеалната й фигура, и със самоуверени и нахални котешки очи.
Фиона беше напълно сигурна, че независимо от начина, по който се беше отнесла към Браян, все още можеше да се върне в живота му, помисли си Еми, като си спомни всички месеци, през които бе страдала, виждайки я с Браян. Отново ли щеше да се случи същото? Вчера го беше сметнала за възможно.
Фиона непрекъснато звънеше на Браян, докато накрая не го намери. Когато затвори, тя попита:
— Имаш ли нещо против да оставя багажа си тук? Браян е на път към префърцунената квартира на чистачката. Ще го пресрещна. — После сви рамене. — Толкова провинциален тип е, но изумително много хора по Западния бряг знаят за него. От онова, което чувам за „Нощи в Небраска“, трябва да кажа, че пиесата има всички данни да стане хит, и аз възнамерявам да играя главната роля.
Еми стана. Тялото й беше схванато и я болеше. Старата прозоречна климатична инсталация бръмчеше и жужеше, но стаята пак си беше гореща и влажна. Студен душ и чаша кафе, реши тя. Може би това щеше да проясни главата й. Искаше да види Браян. Искаше да го прегърне. Не съжалявам за смъртта на Фиона, призна си тя, но — о, Браян, как очакваш да ти се размине?
Тъкмо беше облякла тениска и памучна пола и прибираше дългата си яркочервена коса на кок, когато домофонът иззвъня.
Вдигна слушалката и детектив Руни й съобщи, че се качва нагоре.
— Нещата започват да се изясняват — обади се Елвира. — Браян, има ли нещо, което да си премълчал? Например да си сложил онова подходящо за кралици шампанско в сребърната кофичка вчера?
Браян изглеждаше озадачен.
— Защо ще го правя?
— Така си и мислех. — О, божичко, ама че история, рече си Елвира. Фиона не е останала тук, защото е имала прослушване. Хващам се на бас, че продуцентът, за когото е споменала на Браян, е Карлтън Ръмзън и тя му се е обадила и го е поканила тук. Затова бяха извадени чашите и шампанското. Дала му е ръкописа и тогава Бог знае защо са се скарали. Но как да го докажа? За момент Елвира потъна в размисъл. После се обърна към Браян: — Искам да си отидеш вкъщи и да донесеш последния вариант на пиесата. Говорих с Карлтън Ръмзън за нея; пожела да я види днес.
— Карлтън Ръмзън? — възкликна Браян. — Та той е най-важният човек на Бродуей, както и най-трудно достъпният. Трябва да си магьосница!