Джеси се скова върху леглото и прогони насила този образ.
„Дай да се разберем за едно нещо — помисли си тя. Предполагаше, че говори на гласа на Рут, но не бе съвсем сигурна; вече в нищо не бе истински сигурна. — Не искам да си спомням. Ясно? Събитията от този ден нямат нищо общо със събитията днес. Това са ябълки и портокали. Не е много трудно да се схване връзката — две езера, две летни къщи, два случая на
(тайни мълчание болка вреда)
сексуални волности; но споменът за това, което се случи през шестдесет и трета, не може да ми помогне с нищо — може само да влоши още повече окаяното ми състояние. Тъй че хайде просто да оставим цялата тази работа, а? Да забравим за Дарк Скор.“
— Какво ще кажеш, Рут? — попита тя с нисък глас, като извърна поглед към пъстроцветната пеперуда в другия край на стаята. Само за един миг изплува друг образ — малко момиченце, нечия сладка малка Тиквичка, която усеща сладка миризма на лосион за след бръснене и гледа нагоре към небето през парче опушено стъкло. После и този образ милостиво отлетя.
Остана още няколко мига загледана в пеперудата — искаше да се увери, че тези стари спомени са отлетели безвъзвратно, — после върна поглед към Джералдовата чаша с вода. Като по чудо на повърхността й все още плаваха няколко парченца лед, макар че тъмнеещата стая пазеше топлината на следобедното слънце и щеше да я съхранява още известно време.
Джеси остави погледа й да се спусне надолу по чашата, да прегърне хладните потни мехурчета по стените й. Не виждаше подложката отдолу — рафтът я отрязваше от погледа й, — но не бе нужно да я вижда, за да си представи тъмния растящ кръг влага, образуван върху нея от тези хладни кондензирани капки, които продължаваха да се спускат надолу по стените на чашата и да се събират в локвичка около дъното й.
Езикът на Джеси се подаде навън и обърса горната й устна без много да я навлажни.
„Искам да пия! — писна уплашеният заповеден глас на детето — на нечията сладка малка Тиквичка. — Искам да пия, и то точно…СЕГА!“
Ала тя не можеше да достигне чашата. Беше изправена пред идеалния пример за израза „толкова близо, пък така далеч“.
Рут: „Не се предавай толкова лесно, маце! Щом можа да улучиш проклетото куче с пепелника, сигурно можеш да вземеш и чашата. Сигурно можеш.“
Джеси отново протегна дясната си ръка, като я опъна толкова силно, колкото позволяваше туптящото й рамо, но пак не й достигнаха поне пет-шест сантиметра. Тя преглътна и изкриви лице, защото гърлото й се сгърчи и застърга като шкурка.
— Видя ли? — попита тя. — Сега щастлива ли си?
Рут не отговори, но отговори Благоверната. Обади се меко, почти извинително.
„Тя рече да я вземеш, не да я достигнеш. Това… това може би не е едно и също.“ Благата се засмя смутено, сякаш казваше: „Коя съм аз, та да си пъхам носа?“ И Джеси отново за миг си помисли колко невъзможно странно е да чувствуваш как една част от теб се смее така, сякаш наистина е съвсем отделно същество.
„Ако си имах още няколко гласа — помисли си тя, — можехме тук да си спретнем страхотен турнир по бридж.“
Задържа погледа си върху чашата още малко, после отново отпусна тяло на възглавниците, така че да може да изучи долната страна на рафта. Видя, че не е прикрепен към стената. Лежеше върху четири стоманени Г-образни скоби. Към тях също не беше прикрепен — знаеше го. Спомни си как веднъж Джералд говореше по телефона и разсеяно понечи да се облегне на рафта. Тогава срещуположният му край политна нагоре като люлка и ако Джералд не бе дръпнал незабавно ръката си, щеше да катурне рафта като пул в тидлиуинк11.
Мисълта за телефона я разсея за малко, но само за малко. Той се намираше върху една ниска масичка пред източния прозорец, който откриваше гледката към алеята и мерцедеса, но все едно беше на друга планета, що се отнася до нейната полза от него в сегашната ситуация. Погледът й се върна към долната страна на рафта, като първо изучи самата дъска, а после огледа отново Г-образните скоби.
Когато Джералд се бе облегнал върху неговия край на рафта, нейният край се бе вдигнал. Ако тя успееше да натисне достатъчно своя край, за да повдигне неговия, чашата с водата…
— Може да се плъзне надолу — довърши тя с дрезгав, колеблив глас. — Може да се плъзне към моя край. — Разбира се, можеше също да продължи бодро покрай нея и да се разбие на пода, можеше да се блъсне в някаква невидима пречка и да се преобърне, преди да достигне до ръката й, но си струваше да се опита, нали така?
„Разбира се, сигурно си струва — помисли си Джеси. — Всъщност имах намерение да летя за Ню Йорк с моя хеликоптер — да ям във «Фор Сийзънс» и да танцувам цяла нощ в «Бърдланд», — но тъй като Джералд е мъртъв, това май ще бъде малко неприлично. И понеже всички хубави книги засега са извън обсега ми — също и всички лоши книги, ако бъдем точни, — сигурно мога да се пробвам поне за утешителната награда.“
11
Или игра „на бълхи“ — участниците се състезават, вкарвайки в чаша или купа пластмасови пулове, които отскачат при притискането им в края. — Б.пр.