— Татко?
Той я погледна над кърпата. Сълзите бяха изчезнали от очите му. Ако не знаеше истината, Джеси би се заклела, че въобще никога не са били там.
Въпросът почти заседна в гърлото й, но трябваше да го зададе. Трябваше.
— Трябва ли… трябва ли да кажем на мама за това?
Той пое навътре една дълга и пресеклива въздишка. Тя чакаше със заседнало в гърлото сърце, а когато той каза „Мисля, че трябва, а ти?“, то падна направо долу в петите й.
Джеси прекоси стаята към него, като леко се олюляваше — краката й сякаш бяха напълно изтръпнали, — и обви с ръце тялото му.
— Моля те, татко. Недей. Моля те, не казвай. Моля те, недей. Моля те… — Гласът й се разля и рухна в ридания, а тя притисна лице към голите му гърди.
След миг той я обгърна с ръце, този път по стария, бащински начин.
— Никак не ми е приятно — рече, — защото напоследък нещата между нас доста се обтегнаха, миличка. Всъщност бих се изненадал, ако не си забелязала. Такова нещо може много да ги влоши. Напоследък тя не е много… е, не е много сърдечна, и главно в това беше проблемът днес. Мъжът има… определени нужди. Ще разбереш това някой д…
— Но ако научи, тя ще каже, че аз съм виновна!
— О, не, не мисля така — рече Том, но тонът му бе изненадан, замислен… а за Джеси страховит като смъртна присъда. — Неее, сигурен съм — е, почти сигурен, че тя…
Тя вдигна към него зачервени, плувнали в сълзи очи.
— Моля те, не казвай, татко! Моля те, недей! Моля те, недей!
Той я целуна но челото.
— Но, Джеси… трябва да й кажа. Двамата трябва да й кажем.
— Защо? Татко, защо?
— Защото…
22
Джеси помръдна леко. Веригите издрънчаха, самите белезници изтропаха върху креватните стълбове. Сега светлината струеше в стаята през източните прозорци.
— „Защото не би могла да го опазиш в тайна“ — рече тя мрачно. — „Защото, ако ще излезе наяве, Джеси, по-добре да излезе сега, отколкото след седмица, след месец или след година. Дори след десет години.“
Колко умело я бе подвел — най-напред извинението, после сълзите, и накрая — хет-трикът: да превърне своя проблем в неин проблем. „Кум Лисане, Кум Лисане, каквото щеш прави, само не ме хвърляй в онези бодливи храсти!“20 Докато накрая тя вече му се кълнеше, че ще го пази в тайна винаги, че никакви мъчители не биха могли да го изтръгнат от нея с маши и горещи въглени.
Всъщност си спомни, че именно такова нещо му бе обещала през порой от горещи, уплашени сълзи. Накрая той бе престанал да клати глава и само бе погледнал през стаята с присвити очи и здраво стиснати устни — това тя видя в огледалото, а той почти сто на сто знаеше, че ще го види.
— Няма да можеш да го кажеш никога и на никого — рече накрая той и сега Джеси си спомни главозамайващото облекчение, което бе изпитала при тези думи. Това, което казваше бе по-маловажно от тона, с който го казваше. Джеси неведнъж бе чувала този тон и знаеше как майка й побеснява от факта, че Джеси може да го изтръгва от него много по-често, отколкото самата тя. Променям си мнението, казваше тонът. Правя го против убеждението си, но го правя. Преминавам на твоя страна.
— Да — съгласи се тя. Гласът й трепереше, а трябваше все така да преглъща и сълзи. — Няма да кажа, татко — никога.
— Не само на майка ти — каза той. — На никого. Никога. Това е голяма отговорност за малко момиченце, Тиквичке. Може да се изкушиш. Например когато си учиш уроците с Каролайн Клайн или Тами Хоф след училище и някоя от тях сподели своя тайна, ти може би ще поискаш да…
— На тях? Никога, никога, никога!
И той сигурно бе видял истината върху лицето й: мисълта за възможността Каролайн или Тами да научат, че нейният баща й е посегнал, бе изпълнила Джеси с ужас. Удовлетворен по този впрос, той премина към онова, което сега тя предполагаше, че трябва да е било главната му грижа.
— Нито на сестра си. — Отлепи я от себе си и я гледа строго в лицето един дълъг миг. — Виж, може да дойде време, когато ще ти се прииска да й кажеш…
— Татко, не, аз никога…
Той я разтърси нежно.
— Не говори и ме остави да довърша, Тиквичке. Вие двете сте си близки, зная това, и зная, че момичетата понякога изпитват нужда да споделят нещо, което обикновено не биха си казали. Ако се почувствуваш така с Мади, ще успееш ли въпреки това да си замълчиш?
— Да! — В отчаяната си необходимост да го убеди тя отново бе започнала да плаче. Разбира се, вероятността да каже на Мади бе по-голяма — ако имаше на света човек, с когото някой ден би могла да сподели безнадеждната си тайна, това бе голямата й сестра… само че имаше нещо друго. Мади и Сали споделяха същия вид близост, който съществуваше между Джеси и Том, и ако Джеси някога разкажеше на сестра си за случката на верандата, имаше доста добри шансове майка й да го научи още същия ден. След това прозрение тя реши, че може доста лесно да устои на изкушението да разкаже на Мади.
20
Из „Приказките на Чичо Римъс“ от Джоуъл Харис. Накрая Кум Лисан хвърля Заю Баю в храстите и той избягва. — Б.пр.