Майк отначало не се досеща, че се занимава с нещо незаконно, но поведенного на Бергман след случилото се му отваря очите. Той започва да шантажира своя работодател, като постоянно му иска пари. За непродължително време Бергман му изплаща 1500 долара — практически всичко, с което разполага след покупката на къщата, оборудването „дъскорезницата“, материалите за бомбите и т.н. Но апетитът на изнудвача расте и Бергман се решава да направи това което му е категорично забранено: изпраща на Лахузен телеграма с молба незабавно да му изпрати пари. Скоро наистина му превеждат от една банка в Букурещ 500 долара, но на истинското му име и фамилия — Георг Буш. Въпреки критичното положение той не се решава да получи превода и с нова телеграма моли Лахузен да му изпрати пари на името, под което живее в САЩ.
Като очаква резултатите и се грижи за Майк, Бергман същевременно не се отказва от,опитите да завербува хора, готови да извършват диверсии в нюйоркското пристанище. След продължително търсене той успява да намери двама докери, заедно с които безпрепятствено посещава няколко кораба, акостирали на кейовете на пристанището. Приблизително половин час той кисне на корабите „Индепендънс хол“ и „Ефингъм“ и никой дори не го пита какво прави там.
„Липсата на всякакви мерки за сигурност в пристанището — пише Бергман в донесението си до Лахузен е учудваща. Безгрижието на американците все още бих могъл да разбера. Но абсолютно същите порядки царят на английските и френските кораби. Докерите свободно се качват на борда и също така свободно си отиват, независимо от това, дали имат работа на кораба или не. Аз самият няколко пъти посетих английски и френски кораби и никои не ми обърна и най-малко внимание. За мен не би представлявало никаква трудност да поставя там колкото искам и каквито искам бомби. Към работа ще пристъпя веднага щом получа пари.“ Но пари Бергман така и не получава. Отчаян, той отива в германското консулство в Ню Йорк и моли да му дадат назаем известна сума (главно, за да удовлетвори исканията на Майк), но получава съвета да се отнесе към посолството във Вашингтон. Така за него научава Томсън.
В отговор на протестите на последния Лахузен заповядва на Бергман и Хаусбергер да се върнат в Германия. Хаусбергер се подчинява, а Бергман остава в САЩ и се явява във ФБР. За по-нататъшната му съдба нищо не е известно.
Точно в този момент, когато, както изглежда, диверсионната работа в САЩ ще бъде временно прекратена поради настойчивите възражения на Томсън, на Лахузен предлагат нов план за диверсии, базиращ се на привличането на изпълнители, които не биха могли да компрометират абвера. Инициатор на този зловещ план за масови диверсии в Съединените щати и Канада е Оскар Пфаус — един от оцелелите агенти от шпионската организация на Грайбъл.
През двадесетте години, понесен от потока немци, разочаровани от поражението па Германия в Първата световна война, този отявлен нацист попада в Америка. Докато живее в Щатите, той сменя много професии — бил е горски пазач, златотърсач, каубой, журналист, просто скитник и полицаи в Чикаго, където между другото става осведомител в бандата на Капоне-Аркадо.
През 1938 г. германският консул в Чикаго му препоръчва да се върне в родината. Пфаус пристига в Германия и постъпва на служба в абвера. На 1 февруари 1939 г. го изпращат в Ирландия, за да вербува терористи от членовете на Ирландската републиканска армия. Тук Пфаус успява да узнае, че в САЩ активно действува нелегална организация от ирландски екстремисти, и след като се връща в Берлин, предлага да ги използват за диверсионна работа. Канарис и Лахузен веднага подхващат подхвърлената от Пфаус идея. За организатор на диверсионните акции в САЩ е избран солидният австрийски бизнесмен Карл Франц Рековски, който дълги години търгува с хартия в тази страна.
Дават му прозвището „Рекс“ (което по-късно сменят с „Ричард II“) и му отпускат 200 хиляди долара за разходи.
През юни 1940 г. Рековски пристига в Съединените щати и се свързва с препоръчаните му от Пфаус ирландци. В едно от първите си донесения той ги изброява с измислените им имена: Джон Макарти, Джим Конати, Тони Грайбен.