„Ирландците се съгласиха — пише Рековски — да извършват диверсии на британските кораби в американските пристанища и във военните складове, да нарушават съобщителните линии на противника и да нападат всички военни и икономически обекти, конто имат военно значение. Ирландската организация засега е достатъчно осигурена с взривни вещества.“
Рековски с възторг изброява акциите, вече осъществени от неговите ирландски приятели; експлозия в барутния завод в Кенвил, щат Ню Джърси, на 12 септември, в резултат на който загиват 52 души, 50 са ранени и са причинени загуби за много милиони; на 12 ноември големи експлозии в три военни завода в Удбридж, щат Ню Джърси, в Единбург и Алентаун, щат Пенсилвания. Като потвърждение той прилага съответните изрезки от вестници, при това една от тях с изказване на военния министър Стимсън, че „безпогрешният избор на обектите на диверсия напомня на немската прецизност“.
Рековски използва тези успехи, за да подкрепи своите молби да му изпратят пари допълнително. В своята докладна от 7 март 1941 г. до Канарис Лахузен пише:
„Рековски съобщава че не е в състояние да намери пари на място. Необходимостта от допълнителни средства се обяснява с това, че диверсантите не могат сами да финансира тези акции. Пренасянето на пари и указания се осигурява от куриери — свръзки, които не са немци. Понастоящем връзката между II отдел на абвера и Рековски се поддържа от сигурни агенти — испанци.“
Чрез верига от банки в различни страни на Южна Америка Лахузен успява да преведе на Рековски 50 хиляди долара.
Както е уговорено още в Берлин, постоянно местожителство на Рековски става Мексико. Оттук той ръководи подривната работа на своите съучастници в САЩ.
В едно от писмата си до абвера той моли да му изпратят рецепта за изготвяне на бомби със задушлив газ „за проваляне на политически митинги в Съединените щати“. Страхувайки се да не бъдат прекъснати връзките му в тази страна, Рековски действува много предпазливо. В отчетите си до Лахузен той обяснява, че не рискува да пътува до Щатите, за да ръководи непосредствено диверсиите, и затова поддържа връзка с Макарти чрез „отец Чарлз“, католически свещеник от Тексас. Рековски си урежда срещи с този „божи служител“, както и с диверсантите Макарти или Грайбен, които пристигат от Ню Йорк, в Мексико, недалеч от границата със САЩ.
„Приятелите от Север съобщават за успешни диверсии на 17 кораба — Докладва Рековски на 9 март 1941 г. — Взривното вещество се доставя частично оттук, поради което беше необходимо да се пътува до границата. Мрежата се разширява и сега действува вече и в Канада. Срещам трудности само при снабдяването с взривни вещества и поради това, че не мога лично да ръководя провеждането на акциите.“
Нелегалното доставяне на голямо количество взривни вещества и други материали за диверсии създава известни трудности и Рековски нееднократно иска да снабдят неговите „северни приятели“ с рецептура, за да произвеждат всичко необходимо на място.
По това не е единственото затруднение, с което Рекс се сблъсква. Получените от него 50 хиляди долара облекчават положението само временно. Агентите от американского и английското контраразузнаване вече са но следите му. Така например в донесението си от 19 март 1941 г. той се оплаква, че положението му се е усложнило:
„Поради укрепналото през последно време сътрудничество между американските и мексиканските власти предполагам, че в случай на война със Съединените щати по-нататъшното ми пребиваване в Мексико ще се окаже невъзможно.“
Минали са само шест месеца, откакто Рекс е пристигнал в Мексико, но той вече се обръща към абвера за разрешение да се прехвърли в Гватемала или Уругвай, а вместо него да остане помощникът му. Но от Берлин идва заповед да остане на място, докато това е възможно. Към следващото донесение, написано с по-уверен тон, Рековски прилага няколко изрезки от вестник като доказателство за това, че неговата ирландска мрежа продължава да действува, при това учудващо безнаказано. Изглежда, че операция „Рекс“, както в абвера наричат мисията на Рековски, е обхванала цялата територия на САЩ и резултатите й са кораби-развалини, разрушени заводи, опожарени гори, дерайлирали влакове. Този фантастичен успех замайва главата на Канарис и Лахузен, но… до голяма степен той е плод на въображението на Рековски.
Лахузен изобщо лошо познава хората, но особено се излага с избора на диверсантите — ръководители на групи: Хаусбергер се оказва прахосник, Бергман — неудачник, Рековски — измамник. Като се съгласява да замине за Съединените щати, Рекс смята да измъкне от своите доверчиви господари в Берлин колкото може повече пари и е тази цел им изпраща изрезки от вест-ници с описания на обикновени транспортни или производствени произшествия, като ги представя в донесенията си за диверсии. Но и самият Рековски често става жертва на измама от страна на своите „северни приятели“, които осъществяват „диверсиите“ главно в своето въображение. Затова пък те искат напълно реално възнаграждение. Рековски им предава почти всички получени от абвера пари и трябва да се прости с надеждите да забогатее чрез започнатата авантюра и да открие в Мексико някакво предприятие.