През това време германското разузнаване разполага в САЩ освен с групата на Рековски с още една диверсионна организация. В края на 1940 г. секретното съвещание, свикано в един чикагски мотел от известния нацист във Филаделфия Герхард Кунце (който същевременно е пътуващ агент на II отдел на абвера), открива пред Лахузен нови възможности за подривна работа в САЩ. От 1938 г. Кунце поддържа връзки с нелегалната група от белоемигранти на някой си А. А. Вонсяцки, който маскира своята профашистка ориентация с антисъветска дейност.
Вонсяцки е бил един от тези красиви, но бедни безделници-белоемигранти, които си присвояват благороднически титли и се сдобиват с богатство, като се женят за американски милионерки. През време на Гражданската война в Русия той служи в армиите на Деникин и Врангел, след това избягва в Париж, където известно време работи като шофьор, започва да се представя за граф и накрая се оженва за Марион Риим — наследница на чикагски банкер, с която и пристига в Съединените щати. След като известно време работи в завода на фирмата „Болдуин“ във Филаделфия, той се усамотява с жена си в огромното и имение в щата Кънектикът и с нейни пари създава „Руска фашистка партия“. През 1934 г. на конгреса на тази партия в Харбин, организиран от японското разузнаване, той е избран за неин лидер.
В тази си роля Вонсяцки се заема да скалъпи тайна военна организация, а създадената от него „партия“ и служи за прикритие. Членовете на организацията се обучават в същото имение, охранявано от детективи и овчарски кучета. Тук Вонсяцки е събрал цял арсенал от винтовки, пистолети, боеприпаси, бомби със сълзотворен газ, обмундироване и такава количество взривно вещество, което е достатъчно да вдигне във въздуха всички заводи в щата Кънектикът.
За своя главна цел „партията“ провъзгласява „насилственото сваляне на сегашното руско правителство“. Германските агенти започват все по-често да посещават Вонсяцки и той всячески хвали своята банда от белоемигранти-гангстери, обучени да се занимават с диверсии и тероризъм.
Вонсяцки с удоволствие приема предложението на Кунце да насочи усилията на организацията си към шпионаж н диверсии. Споразумението е твърде изгодно за германците. Вонсяцки не само финансира собствената си организация с парите на жена си, но и нееднократно дава на Кунце големи суми на заем „за заплащане на германските агенти в САЩ“.
Колкото повече отслабват връзките на Вонсяцки с японското разузнаване, толкова повече укрепват неговите отношения с немците. Едновременно с Кунце в работата с Вонсяцки се включват и други агенти на абвера, особено след заповедта от Берлин за провеждане на диверсии в американската авиационна промишленост на западното крайбрежие на САЩ. Заместник на Кунце, отговарящ за връзките с Вонсяцки, е лютеранският проповедник Курт Молзан, който получава пари и указания непосредствено от Германия чрез германския консул във Филаделфия.
До 1940 г. организацията на Вонсяцки се ръководи от указанието на Кунце временно да не предприема никакви диверсионни акции, но се занимава активно с шпионаж, доставяйки на абвера информация „за числеността, личния състав, дислокацията, снабдяването и политико-моралното състояние на американската армия; за дислокацията, числеността и боеспособността на во-енноморския флот на САЩ; за разположението, материалната част и т.н. на военните и военноморските бази, имащи голямо значение за националната отбрана на Съединените щати“.
Свиканото от Кунце през декември 1940 г. секретно съвещание в един чикагски мотел слага началото на активната диверсионна работа на бандата на Вонсяц-ки. На него присъствуват Вонсяцки, Молзан и ръководителят на филиала на германо-американското землячество в Чикаго Ото Вилюмейт, свързан с германското консулство в Чикаго. Участниците в съвещанието изработват план за провеждане на диверсии в предприятия на военната промишленост. Жадуващият за „активна работа“ Вонсяцки си предлага услугите да реализира този план с помощта на декласирани елементи, специално подготвени от него за подобна дейност в имението на богатата му жена.