Съединените щати все още не са в състояние на война, взетите мерки за вътрешна сигурност не се спазват много стриктно и затова наемниците от рода на белогвардейската измет от шайката на Вонсяцки могат да действуват безнаказано. Именно от тази гледна точка трябва да се разглежда твърде големият брой произшествия в промишлеността, след като Вонсяцкн е получил нареждане да пристъпи към провеждането на диверсии.
Според данни, публикувани от застрахователната фирма в Хартфорд, от 9 януари до 24 декември 1941 г. стават четиридесет „загадъчни инцидента и нещастни случаи“ — пожари на английски и френски кораби, в корабостроителници, складове, силози, държавни военни заводи във Филаделфия, Актън, Индиънхед, в щатите Масачузетс и Мериланд, а също в частни заводи и фабрики в щатите Вирджиния, Ню Йорк, Пенсилвания, Уискънсин.Особено големи щети са нанесени на промишлеността в щата Ню Джързи: има всички основания да се предполага, че тук са извършени диверсии в пет завода. Във Вашингтон при странни обстоятелства избухва пожар във военноморското министерство; в Сан Франсиско при неизяснени причини изгарят намиращите се в строеж военни казарми; в новата база на военноморската авиация в Аляска става експлозия.
Нито ФБР, нито застрахователните компании установяват колко и кои от тези произшествия са дело на агентите на абвера от организациите на Рековски и Кунце — Вонсяцки. Така например Федералното бюро за разследване категорично твърди, че в нито един от изброените случаи не може да става и дума за диверсии, Но на 20 април 1942 г. Министерството на военноморския флот на САЩ е принудено да вземе в свои ръце управлението на четири завода на авиационната компания „Брюстър“, тъй като предприятията не са доставили на американските въоръжени сили нито един самолет. Абверът разполага с тридесет и двама агенти в тези заводи. При проверката на персонала разобличават няколко членове на германо-американското дружество и двама белоемигранти, че поддържат връзки с на-цистите, и ги уволняват. Работата в предприятията „Брюстър“ влиза в релси. Подобна история се случва и в завода „Ликвидомитър“ в Ню Йорк, който произвежда оборудване за двигателите на военни кораби и самолети: заводът започва отново редовно да доставя продукция, едва след като изгонват активните нацисти — един механик, майстор и контрольор.
Каквото и да твърдят Рековски и Вонсяцки по въпроса, дали техните организации имат или нямат отношение към подобни инциденти, пленените германски документи въпреки всички протести и опровержения неоспоримо свидетелствуват, че абверът през годините на войната нито за ден не е прекъсвал активната си диверсионна работа в САЩ.
Когато трябва да скрият тази страна от дейността на германското разузнаване, Канарис и Лахузен прибягват към различни оправдания и словесни извърта-ния. На 3 юни 1941 г. в писмо до Министерството на външните работи Лахузен признава, че приблизително в продължение на година „II отдел на абвера сътрудничи с ирландската организация в осъществяването диверсионни операции само в Канада“. В своя отговор министерството изброява редица диверсии, извършени от абвера през същия период само в САЩ, което се потвърждава от собствените му донесения до другите германски ведомства. По-конкретно Министерството на външните работи разполага с „неопровержими доказателства“, че един търговски кораб е взривен в бостънското пристанище през февруари 1941 г. по нарежане на абвера. Лахузен отговаря, че в дадения случай е станала „за съжаление грешка — или Рековски не е знаел за подготвената диверсия, или не е успял да я предотврати“.
През 1942 г., когато силно уплашеният Кунце започва да бомбардира Берлин с послания, че арестът му е неизбежен, абверът му заповядва да премине в нелегалност, а след това му помага да избяга в Мексико, където е на разположение на тогавашния резидент на немското разузнаване в тази страна „Натус“ (личността му не можа да бъде установена). Когато след пред-ставянето на писмен доклад от Федералното бюро за разследване мексиканците арестуват Кунце, „Натус“ побързва да информира своите берлински шефове, че „на разпитите той не е дал никакви показания за тесните си връзки с абвера“.
След като в края на краищата е принуден да напусне Мексико, Рековски е прехвърлен в Хърватия, където като награда за „успехите“ в Америка получава дипломатически пост. Но по искане на Берлин започнатите от него операции в САЩ не спират. Неговият приемник, мексиканският гражданин от немски произход Вогт, който получава прозвището „Ричард II“, през цялата 1942 г. продължава да докладва за успешно извършени диверсии: „в пристанището Балтимор е взривен един кораб“; „в щатите Ню Хампшър, Върмонт и Ню Джързи са подпалени гори“. В едно от нарежданията си Лахузен поставя пред Ричард II задачата „по всякакъв начин да пречи да се доставя нефт от Мексико за САЩ“.